От незапомнени времена, човекът винаги е търсил смисъл.
Смисъл в живота и в съществуването си.
Смисъл и отговор на въпроса “защо?”.

Защо страда, защо се радва, защо обича, защо се чувства така или иначе, защо прави нещата, които прави, защо успява или не успява да постига целите си, защо другите са такива, каквито са и още много други подобни терзания, всички започващи с въпроса “защо?”.

И в това няма нищо чудно.
Сам по себе си светът, със своите природни дадености, не предлага лесен живот.
От една страна имаме суровите климатични условия.
От друга, фактът, че всички видове (включително и човекът) населяват една и съща територия, в която ресурсите са ограничени, което автоматично ги поставя в състояние на конкуренция за оцеляване.

Всичко това често подлага нас, хората, на страдания и ни подтиква да търсим обяснение за тези страдания, за да не излезе, че животът ни е безсмислен, а да намерим сили да продължим да живеем и да преследваме целите си въпреки трудностите.

Именно този стремеж за търсене на обяснение и смисъл доведе и вас до тази книга.

Това е и нейната цел: да предостави едно задълбочено разбиране за причинно-следствените връзки в живота и поведението на хората.

С други думи, да даде отговор на екзистенциалните въпроси, които човекът си задава от незапомнени времена.

Способността ни да разбираме хората е изключително важна и по друга причина.
Всичко в живота на човека, може да бъде проследено назад във времето до нещо, което е направил, казал или решил (или съответно не е направил, казал и решил) той или някой друг човек.

С други думи, всичко значимо за нас е следствие на човешки поведения и/или избори.
Това означава, че разбирането на хората и причините, поради които те действат, мислят, говорят и избират, е може би най-важното познание за начина, по който се случва живота ни в съвременния социален свят.

Но за да разберем същността на хората, следва да започнем от малко по-далеч.

Макар и за нас самите, ние често да сме центъра на вселената, за самата вселена – не сме.
Хората, както и всички други живи същества и неживи обекти, се подчиняват на общи физични закони.

За да могат да съществуват едновременно, без да се унищожават взаимно, сблъсквайки се (поради естественото състояние на хаос, характерно за поведението на енергията), всички обекти във вселената се подчиняват на определени фундаментални физични принципи, които регулират взаимодействията между тях.

Подобни физични принципи се описват от законите на термодинамиката, които разглеждат поведението на енергията във вселената.

Без да навлизаме в подробности, тъй като физиката не е обект на настоящата книга, ще обобщим само, че крайното явление (крайният резултат), описвано от споменатите закони на термодинамиката е, че характерното поведение на енергията е такова на хаотично разпръскване и за да съществуват обектите във вселената, те се налага да противодействат на това хаотично разпръскване, поддържайки устойчива във времето структура, чрез своеобразно състояние на баланс помежду си, което човечеството нарича еквилибриум.

Това е важно, тъй като описаното състояние на баланс е характерно за взаимодействието между всички стабилни във времето обекти във вселената и за всички мащаби.

Казваме стабилни във времето, което на практика означава, че имат някаква структура, която устоява на външни влияния и е относително не-изменчива. На практика, всеки обект, имащ подобна трайна във времето структура, може да бъде разглеждан като система, функционираща във взаимодействие с други системи.
Споменатото състояние на баланс се осъществява в контекста на взаимодействието между отделните системи.

Независимо за кой мащаб говорим – на галактическо ниво, на планетарно, на екологично и биологично, на социално, на индивидуално, или дори на микроскопично (молекулно и атомно ниво), системите винаги преследват съществуване в състояние на баланс помежду си.

Mожем да кажем, че фундаменталната цел на всеки обект във вселената, за да съществува трайно във времето, е да поддържа състояние на баланс спрямо другите обекти, с които си взаимодейства.

Това е изключително важно в контекста на споменатия по-рано смисъл, който всички ние търсим.

В светлината на казаното става ясно, че на най-голямото – космическо ниво, смисълът на съществуването на всичко във вселената е балансът, за да може това всичко, въобще да просъществува във времето.

Това разбиране е полезно и по още една причина. То ни носи информацията, че винаги, когато нещо е в състояние на крайност, разбирайте – небалансирано, то рано или късно или ще претърпи промяна в посока балансиране, или ще спре да съществува под формата, в която е съществувало до момента.

Смятате ли, че тази статия може да бъде полезна за някой от вашите познати?

Ако да – моля споделете я:

Всеки човек, рано или късно, изпитва желанието да научи повече за себе си, другите хора и въобще причините за това защо хората правят нещата, които правят.

Когато това желание назрее и човекът започне да търси информация обаче, той неминуемо се сблъсква с един проблем: Проблемът, наречен популярна психология.

Наличието на всякакви субективно интерпретирани тези, твърдения и догадки, заедно с недоказуемите, силно субективни и отворени за интерпретации течения в психологията от една страна, комбинирани с популяризирането на множество ненаучни теории, доведе до налагането на едно нечестно разбиране за психологията като за псевдонаука.

В допълнение, хората имаме склонността да си обясняваме света през истории. И когато науката е неспособна да даде обяснение, ние търсим отговори в историите. 

Религията е добра в това да дава истории. И нуждата на човека да намери смислени отговори за себе си, често получава своя комфорт в прегръдката на религията. И в това няма нищо лошо. 

Но когато човек има нужда да разбере, за да знае какво да направи, решенията, които религията предоставя, макар и често да са интуитивно приемливи, рядко дават конкретни, практически приложими предписания за продуктивни, приложими в ежедневието поведения.

Така изкристализира необходимостта някой да направи своеобразна интердисциплинарна проверка на фактите, за да даде една смислена алтернатива на религиите, която всъщност да резонира на интуитивно ниво у хората, давайки така жадуваното научно обяснение за човешкия фактор, като в същото време, го поднася на достъпен, не-научен език, който да дава отговор на въпроса “След като разбрах, какво мога да направя?”

Така се роди настоящата книга.

Тя е следствие от метаанализ (изследване на множество други изследвания) на утвърдените през последните десетилетия (период, в който развитието на технологиите направи възможно реалното, задълбочено изследване на човешкото тяло, мозък, нервна система и поведение) заключения в 7 конкретни сфери, в търсене на взаимно-подкрепящите се между тях заключения.

Това са сферите:

• Психология на личността и Психометрия (Науките за изследване на личността);
• Социална психология и социология (Науките, изследващи социално-психологическите явления и груповите феномени);
• Невронауки (комбинацията от науки, изследващи значимите връзки между нервната система, генетиката, биохимията и физиологията на човешкото тяло, свързани с човешкото поведение)
• Индустриална / организационна психология (Областта на психологията, която прилага психологически принципи и изследователски методи за разбиране на човешкото поведение в организациите и използва тези методи за подобряване на благосъстоянието и ефективността)
• Еволюционна психология и Антропология ( Пресечните точки между науката занимаваща се с потенциалните еволюционни явления, довели до настоящото развитие на човешката психофизиология от една страна и научното направление изследващо хората, техните предци и свързаните с тях примати, с фокус върху тяхното биологично, културно, социално и езиково развитие и вариации във времето и пространството, от друга)

Причината да бъдат избрани именно тези сфери е, че първите пет предоставят най-много научно обосновани експерименти и доказателства в областта на психологията и човешкото поведение или в области, свързани по смислен начин с тях, а Еволюционната и Антропологията – успяват да представят по достатъчно логически-обоснован начин, възможните причинно-следствени връзки за нещата, за които няма налични обективни данни.

Основна цел на споменатото изследване бе идентифицирането на онези научно-доказани конструкти, твърдения, явления и изводи в споменатите сфери, които се припокриват помежду си и взаимно се потвърждават.

Целта на настоящата книга е да обясни причинно-следствените връзки, обуславящи начините, по които хората чувстват, мислят, говорят и действат. 

Или иначе казано, да обясни защо хората са такива, каквито са.

И тъй като всяко едно познание е полезно само до толкова, доколкото приложимо е то в реалния свят, то крайната цел на тази книга е познанието, което тя ни дава, да бъде използваемо, във всички сфери от живота, тъй като на практика, в основата на всичко значимо за човека, в съвременния социален свят, стоят хора, техните решения и поведения.

Въпреки, че е плод на научен труд, самата книга е написана на популярен, а не на научен език, с конкретната цел, да достигне до възможно по-голям брой хора, които да могат да извлекат реални пози за живота си. Тя умишлено не включва самото споменато научно изследване и не цели да има научно-представителен формат.