Всеки човек, рано или късно, изпитва желанието да научи повече за себе си, другите хора и въобще причините за това защо хората правят нещата, които правят.

Когато това желание назрее и човекът започне да търси информация обаче, той неминуемо се сблъсква с един проблем: Проблемът, наречен популярна психология.

Наличието на всякакви субективно интерпретирани тези, твърдения и догадки, заедно с недоказуемите, силно субективни и отворени за интерпретации течения в психологията от една страна, комбинирани с популяризирането на множество ненаучни теории, доведе до налагането на едно нечестно разбиране за психологията като за псевдонаука.

В допълнение, хората имаме склонността да си обясняваме света през истории. И когато науката е неспособна да даде обяснение, ние търсим отговори в историите. 

Религията е добра в това да дава истории. И нуждата на човека да намери смислени отговори за себе си, често получава своя комфорт в прегръдката на религията. И в това няма нищо лошо. 

Но когато човек има нужда да разбере, за да знае какво да направи, решенията, които религията предоставя, макар и често да са интуитивно приемливи, рядко дават конкретни, практически приложими предписания за продуктивни, приложими в ежедневието поведения.

Така изкристализира необходимостта някой да направи своеобразна интердисциплинарна проверка на фактите, за да даде една смислена алтернатива на религиите, която всъщност да резонира на интуитивно ниво у хората, давайки така жадуваното научно обяснение за човешкия фактор, като в същото време, го поднася на достъпен, не-научен език, който да дава отговор на въпроса “След като разбрах, какво мога да направя?”

Така се роди настоящата книга.

Тя е следствие от метаанализ (изследване на множество други изследвания) на утвърдените през последните десетилетия (период, в който развитието на технологиите направи възможно реалното, задълбочено изследване на човешкото тяло, мозък, нервна система и поведение) заключения в 7 конкретни сфери, в търсене на взаимно-подкрепящите се между тях заключения.

Това са сферите:

  • Психология на личността и Психометрия (Науките за изследване на личността);
  • Социална психология и социология (Науките, изследващи социално-психологическите явления и груповите феномени);
  • Невронауки (комбинацията от науки, изследващи значимите връзки между нервната система, генетиката, биохимията и физиологията на човешкото тяло, свързани с човешкото поведение)
  • Индустриална / организационна психология (Областта на психологията, която прилага психологически принципи и изследователски методи за разбиране на човешкото поведение в организациите и използва тези методи за подобряване на благосъстоянието и ефективността)
  • Еволюционна психология и Антропология ( Пресечните точки между науката занимаваща се с потенциалните еволюционни явления, довели до настоящото развитие на човешката психофизиология от една страна и научното направление изследващо хората, техните предци и свързаните с тях примати, с фокус върху тяхното биологично, културно, социално и езиково развитие и вариации във времето и пространството, от друга)

Причината да бъдат избрани именно тези сфери е, че първите пет предоставят най-много научно обосновани експерименти и доказателства в областта на психологията и човешкото поведение или в области, свързани по смислен начин с тях, а Еволюционната и Антропологията – успяват да представят по достатъчно логически-обоснован начин, възможните причинно-следствени връзки за нещата, за които няма налични обективни данни.

Основна цел на споменатото изследване бе идентифицирането на онези научно-доказани конструкти, твърдения, явления и изводи в споменатите сфери, които се припокриват помежду си и взаимно се потвърждават.

Целта на настоящата книга е да обясни причинно-следствените връзки, обуславящи начините, по които хората чувстват, мислят, говорят и действат. 

Или иначе казано, да обясни защо хората са такива, каквито са.

И тъй като всяко едно познание е полезно само до толкова, доколкото приложимо е то в реалния свят, то крайната цел на тази книга е познанието, което тя ни дава, да бъде използваемо, във всички сфери от живота, тъй като на практика, в основата на всичко значимо за човека, в съвременния социален свят, стоят хора, техните решения и поведения.

Въпреки, че е плод на научен труд, самата книга е написана на популярен, а не на научен език, с конкретната цел, да достигне до възможно по-голям брой хора, които да могат да извлекат реални пози за живота си. Тя умишлено не включва самото споменато научно изследване и не цели да има научно-представителен формат.