В търсене смисъла на живота

by | Jun 27, 2024 | Социо-Функционалната Същност на Човешката Природа

От незапомнени времена, човекът винаги е търсил смисъл.
Смисъл в живота и в съществуването си.
Смисъл и отговор на въпроса “защо?”.

Защо страда, защо се радва, защо обича, защо се чувства така или иначе, защо прави нещата, които прави, защо успява или не успява да постига целите си, защо другите са такива, каквито са и още много други подобни терзания, всички започващи с въпроса “защо?”.

И в това няма нищо чудно.
Сам по себе си светът, със своите природни дадености, не предлага лесен живот.
От една страна имаме суровите климатични условия.
От друга, фактът, че всички видове (включително и човекът) населяват една и съща територия, в която ресурсите са ограничени, което автоматично ги поставя в състояние на конкуренция за оцеляване.

Всичко това често подлага нас, хората, на страдания и ни подтиква да търсим обяснение за тези страдания, за да не излезе, че животът ни е безсмислен, а да намерим сили да продължим да живеем и да преследваме целите си въпреки трудностите.

Именно този стремеж за търсене на обяснение и смисъл доведе и вас до тази книга.

Това е и нейната цел: да предостави едно задълбочено разбиране за причинно-следствените връзки в живота и поведението на хората.

С други думи, да даде отговор на екзистенциалните въпроси, които човекът си задава от незапомнени времена.

Способността ни да разбираме хората е изключително важна и по друга причина.
Всичко в живота на човека, може да бъде проследено назад във времето до нещо, което е направил, казал или решил (или съответно не е направил, казал и решил) той или някой друг човек.

С други думи, всичко значимо за нас е следствие на човешки поведения и/или избори.
Това означава, че разбирането на хората и причините, поради които те действат, мислят, говорят и избират, е може би най-важното познание за начина, по който се случва живота ни в съвременния социален свят.

Но за да разберем същността на хората, следва да започнем от малко по-далеч.

Макар и за нас самите, ние често да сме центъра на вселената, за самата вселена – не сме.
Хората, както и всички други живи същества и неживи обекти, се подчиняват на общи физични закони.

За да могат да съществуват едновременно, без да се унищожават взаимно, сблъсквайки се (поради естественото състояние на хаос, характерно за поведението на енергията), всички обекти във вселената се подчиняват на определени фундаментални физични принципи, които регулират взаимодействията между тях.

Подобни физични принципи се описват от законите на термодинамиката, които разглеждат поведението на енергията във вселената.

Без да навлизаме в подробности, тъй като физиката не е обект на настоящата книга, ще обобщим само, че крайното явление (крайният резултат), описвано от споменатите закони на термодинамиката е, че характерното поведение на енергията е такова на хаотично разпръскване и за да съществуват обектите във вселената, те се налага да противодействат на това хаотично разпръскване, поддържайки устойчива във времето структура, чрез своеобразно състояние на баланс помежду си, което човечеството нарича еквилибриум.

Това е важно, тъй като описаното състояние на баланс е характерно за взаимодействието между всички стабилни във времето обекти във вселената и за всички мащаби.

Казваме стабилни във времето, което на практика означава, че имат някаква структура, която устоява на външни влияния и е относително не-изменчива. На практика, всеки обект, имащ подобна трайна във времето структура, може да бъде разглеждан като система, функционираща във взаимодействие с други системи.
Споменатото състояние на баланс се осъществява в контекста на взаимодействието между отделните системи.

Независимо за кой мащаб говорим – на галактическо ниво, на планетарно, на екологично и биологично, на социално, на индивидуално, или дори на микроскопично (молекулно и атомно ниво), системите винаги преследват съществуване в състояние на баланс помежду си.

Mожем да кажем, че фундаменталната цел на всеки обект във вселената, за да съществува трайно във времето, е да поддържа състояние на баланс спрямо другите обекти, с които си взаимодейства.

Това е изключително важно в контекста на споменатия по-рано смисъл, който всички ние търсим.

В светлината на казаното става ясно, че на най-голямото – космическо ниво, смисълът на съществуването на всичко във вселената е балансът, за да може това всичко, въобще да просъществува във времето.

Това разбиране е полезно и по още една причина. То ни носи информацията, че винаги, когато нещо е в състояние на крайност, разбирайте – небалансирано, то рано или късно или ще претърпи промяна в посока балансиране, или ще спре да съществува под формата, в която е съществувало до момента.

Смятате ли, че тази статия може да бъде полезна за някой от вашите познати?

Ако да – моля споделете я:

Ценността “СВОБОДА”

Ценността “СВОБОДА”

by | Mar 10, 2024 | черти на човешката природа

Science-based Approach in Personality Development: Unlocking Potential through Psychological Profiling

ЦЕННОСТТА “СВОБОДА”

 

Ценността Свобода описва стремежа на човек да избягва всякакви обстоятелства на зависимост (към хора, ангажименти и състяния), наложени „от вън“. С други думи – непоискани.

Функцията на тази, както и всяка друга водеща ценност, е да помага на човека да си набавя правилните за него/нея житейски обстоятелства, които служат директно на потребностите и/или целите му/й.

В контекста на свободата, това е потребността от поддържане на „Хомеостаза“ (баланс между вътрешната и външната за човека среда). Ценността Свобода, служи на тази потребност, спомагайки избягването на всички обстоятелства, нарушаващи баланса вътре в човека.

Тъй като ценностите са комбиниран конструкт, включващ вярвания, нагласи, предпочитания и интереси, скалата „СВОБОДА“, описва:

 

  • Силата на вярването, че автентичността е важна и човек трябва да бъде себе си независимо от всичко;

  • Нагласата, че да се погрижи човек първо за себе си е положително нещо;

  • Предпочитания към обстоятелства и хора, които не ангажират човека излишно (с други думи – стремеж към независимост и свобода);

  • Интереси в сферата на личното себепознание. В зависимост от това какви са другите водещи ценности на човека, тези интереси могат да клонят например към психология и биология (ако човекът има допълнителна водеща ценност „Рационализъм“) или различни ненаучни подходи в познанието, като например астрология, „Хюман дизайн“ или религия (ако човекът има допълнителна водеща ценност „Спиритуализъм“);

Как сработва всичко?

Ценностите са социално-интелектуален конструкт, формиран на базата на взаимодействието на човека с обкръжаващата среда през ранните години от живота му. (най-често до към 24-27 годишна възраст, след което се “втърдяват” и стават изключител;но трудно изменчиви).

В това число влизат взаимодействията му с:

  • Родители;

  • Ранни социални контакти (познати, приятели и учители);

  • Културата, характерна за мястото, на което живее;

  • Международните влияния, различни от локалната култура наблюдавани от социални мрежи, телевизия, радио, кино, интернет, книги, преса и др.;

На базата на тези взаимодействия той изгражда споменатите по-горе вярвания, нагласи, предпочитания и интереси.

Когато изброените взаимодействия, издигат дадена ценност, като по-важна, желана, интересна и приоритизирана, тя се „записва“, у човека, като водеща ценност и започва да действа, като своеобразна несъзнавана „програма“, повлияваща повечето бъдещи избори, които човекът ще прави.

Разбирайте, нейното значение за живота и посоките на действие, които ще прави от там нататък се засилва, в сравнение с останалите ценности, защото той я приема за важна, значима, положителна, и предпочитана.

Причините, поради които конкретните вярвания, нагласи, предпочитания и интереси, характерни за ценността Свобода,  спомагат поддържането на хомеостаза, са както следва:

  • Вярването, че автентичността е важна и човек трябва да бъде себе си независимо от всичко, позволява на човека да даде изява на емоциите си, дори когато обстоятелствата не го предполагат. И въпреки, че това води до значителни контра-продуктивни последици в социален контекст, то също така служи директно на поддържането вътрешен баланс, тъй като емоциите, служат на отделните потребности, удовлетворяването на които, води до постигане на задоволителни нива на хомеостаза.

  • Нагласата, че да се погрижи човек първо за себе си е положително нещо, позволява на човека да приоритизира себе си (и съответно собствените си нужди) в ситуация на избор, което де-факто означава да приоритизира поддържането на хомеостаза;

  • Предпочитания към обстоятелства и хора, които не го ангажират излишно позволява на човека да живее ежедневие, което не нарушава състоянието на хомеостаза у него или поне при което, нарушението е сведено до минимум;

  • Интересите в сферата на личното себепознание служат на човека да вникне в дълбочина какви са собствените му потребности и какво им се отразява положително и негативно, като с това разбиране подобрява шансовете си за поддържане задоволителни нива на хомеостаза;

Разглеждайки ценността „Свобода“, всеки път, когато обстоятелствата не подкрепят общочовешката потребност за поддържане на хомеостаза (разбирайте нещо в обстоятелствата предизвиква вътрешен дисбаланс), у човек с водеща основна ценност „Свобода“, се случват няколко важни неща, в резултат на взаимодействието му с тези обстоятелства:

 

  • Когато човек с водеща ценност Свобода навлезе в обстоятелства на зависимост (към хора, ангажименти и/или явления), вниманието му (управлявано до голяма степен от т.нар “Ретикуларна Активационна Система” (РАС) и представляващо активацията на нервната система вследствие несъзнателна обработка на информацията, влизаща през сетивата.) се фоксира върху случващото се и той го регистрира, като важно и значимо. (Важно уточнение – въпросното “регистриране” често е НЕсъзнателен процес!)

     

  • В зависимост от силата на ценността Свобода за него, той прави определени избори в посока набавянето на тази свобода. Колкото по-силна е тя у него, толкова по-характерно за него е:

     

    • В ситуация на избор, да избира алтернативата, даваща му по-голяма свобода (разбирайте по-ниска зависимост от хора, обстоятелства, ангажименти, норми и нежелани състояния);

    • Да Изживява фрустрация от „престоя“ си в обстоятелства на зависимост (място и обстановка за живот, работа и професия, нуждата от определени нежелани поведения и др.). Това, само по себе си може да доведе до някои от поведенческите последици от емоцията раздразнителност (повече за това тук)

       

    • Във формални и/или неформални лидерски позиции (организационна, семейна, социална, родителска, приятелска), да формира около себе си либерална обстановка, която поставя „в култ“ личната свобода и възможността за личен избор относно начините за правене на нещата.

       

    • Да се обгражда (семейство, приятели, колеги, партньори, любими хора) със свободолюбиви и либерални към другите хора, които избягват да налагат мнението и вижданията си на околните и не се притесняват да бъдат себе си;

       

    • Да дава свободното време и парите си за дейности, свързани с личното му себеосъзнаване и разбиране на личните си потребности с цел по-добра грижа за тях.

Всички тези избори, имат за цел да балансират разминаването между дейстивтелността и нуждата за поддържане на обстоятелства, спомагащи поддържането на хомеостаза у човека.

Продължителното успешно прилагане на тези избори, води до субективното емоционално-интелектуално изживяане за щастие, у хората с водеща ценност Свобода.

И за да сме сигурни, че изграждаме правилно разбиране за човешката природа, трябва да поясним разликата между потребността от поддържане на хомеостаза и ценността Свобода.

  • Първото (нуждата) е нещо, което човек трябва да прави постоянно (да поддържа хомеостаза), ако иска да бъде здрав (физически и психически).
  • Второто е нещо, което човек избира пред други неща (избирайки своята свобода, която да му позволи да поддържа своята хомеостаза)

Какви са последствията за живота на хората, от склонността към  приоритизиране на личната свобода, като водеща ценност, в зависимост от това къде в скалата се намират:

Хората с Високи резултати:

  • Плюсове: Хората, за които ценността “СВОБОДА” е водеща, са описвани от околните, като хора, които вярват във важността на автентичността и способността на човека “да бъде себе си”. Те са разглеждани, като хора, добри в това да приоритизират личните си интереси. Имащи ясно изразени вярвания, нагласи и предпочитания, поставящи свободата и независимостта от хора и обстоятелства, в центъра на изборите, които правят. 
  • Минуси: Изглеждат егоцентрични и самовглъбени в очите на другите. Описвани от околните, като незаинтересовани за останалите хора и като „егоисти“. Склонни да изграждат негативни предразсъдъци спрямо хората, които изповядват по-консервативни възгледи за света, както и спрямо тези, които налагат мнението и собствените си начини над околните;

 

Хората с Ниски резултати:

  • Плюсове: Хората със слабо проявление на ценността “СВОБОДА”, са характерни с това, че в ситуации на избор, приоритизират други неща пред описаните по-горе. Това ги прави да изглеждат ангажирани към другите хора и ситуации и заинтересовани за общото благо.
  • Минуси: Демонстрират неразбиране спрямо твърде свободолюбивите хора, както и спрямо тези, които приоритизират своята автентичност преди всичко, а в крайностите дори е възможно формиране на негативни предразсъдъци спрямо подобен тип хора. Срещат трудности да приоритизират себе си и собствените си нужди, в ситуации на избор.

     

Добре е да се има предвид, че при скалите за ценности, няма „желани резултати“. Хората са просто различни. Няма „добри“ и „лоши“ ценности.

Разбирането на този феномен спомага способността на човек да приема околните без да ги съди, с което да подобри междуличностните си умения.

Развитието на тази способност, е едната посока на развитие, в която всеки човек може да поеме, за да подобри междуличностните си умения;

Втората посока за развитие, е промяна в житейските обстоятелства на базата на идентифицираните (след профилиране) водещи за човека ценности (избор на професия, партньори и социално обкръжение, които са в унисон с водещите ценности);

 

 

Обратно към списъка с всички черти от човешката природа

А сега накъде?

 

Разберете къде по разглежданата скала се намирате вие:

Към страницата за профилиране

 

 

Споделете тази статия с някой, за който се сетихте, докато четяхте –>

Procrastination & Passive Aggression

Procrastination & Passive Aggression

by | Mar 5, 2024 | Human Nature Traits

Вербализация на потребностите

PROCRASTINATION & PASSIVE AGGRESSION

Describes a person’s tendency to prioritize personal interests over current tasks and commitments, despite seemingly agreeing to carry them out.

Although both phenomena are often considered separately, in essence, they represent the same type of maladaptive behavior directed in two different directions:

  • Procrastination – Towards processes and self-initiated activities. In other words, the tendency to postpone tasks that do not directly serve our leading core values, or at least their connection to them is not clear;
  • Passive Aggression – Toward other people. In other words, the tendency to defer commitments to others which do not directly serve our leading core values, or at least their connection to them is not obvious.

In addition to postponement, there is often a second action – providing affirmative feedback on the fulfillment of commitments, despite internal conflict and reluctance, to avoid confrontation. (the person says they will do the thing, but then postpones, hides, or avoids the subject).

Finally, there is often a lack of feedback for reluctance to meet expectations. (The person does not say explicitly that he won’t keep the commitment, putting others “in the dark”).

The trait describes the maladaptive behavioral habit (typical maladaptive behavior) that allows us to function in unison with our needs despite circumstances, misaligned goals, and society.

We say maladaptive because doing it in the name of one need (Freedom and/or Pleasure) directly and indirectly damages our ability to satisfy other needs (Success and Achievement, Socialization, Acceptance, Status, etc.).

 

How does it all work?

As a result of the person’s encounter with the upcoming task or commitment, and the unconscious comparison with his leading core values, he acquires a positive or negative attitude towards that commitment or task.

If the commitment/task is inconsistent with the person’s needs (and more specifically with those needs of his that are aligned with his leading core values) then he begins to experience the emotion of irritation. (You can find more about that emotion here)

As a result of the behavioral activation originating from the emotion of irritation, the person experiences an internal urge not to engage in the activity – a kind of internal brake. Since the final yielding to such an impulse is too unacceptable for various reasons (be it personal long-term goals or social reasons), the adopted behavioral habit is activated in the person, serving as a protective mechanism, expressed in the postponement of the activity, prioritizing subjectively more important and /or currently interesting activities.

This behavioral activation serves the person in the direction of continuing to care for his own needs, despite the context in which he finds himself (be it situational or social) in situations where there is a discrepancy between reality and his needs.

Depending on the degree to which similar behaviors have given him positive results in the past, he has developed this tendency to varying degrees. (Most often, the formation of these maladaptive behavioral habits occurs in early childhood, (but not necessarily) as a protective mechanism against imposed restrictions, counter-productive circumstances and subjectively perceived as unfair demands from others).

What are the consequences of procrastination and passive aggression as trait of human nature for people’s lives, depending on where on the scale they are:

 

Low Scorers:

  • Pros: Described as responsible, giving the impression that they can be counted on to deliver on their commitments and be consistent in their actions. Those around them see them as people “who care” and are committed to tasks and responsibilities;
  • Cons: Described as people who find it difficult to compromise on their commitments, which sometimes comes at a high cost to themselves. It can lead to others taking advantage of them and assigning them things they shouldn’t. They find it difficult to “renegotiate” or refuse an already made commitment, which is often a necessity in the fast-paced social world we live in;

 

High Scorers:

  • Pros: They appear autonomous and cooperative to other people’s requests (i.e., they appear cooperative even though they ultimately stick to their own agenda). In other words, they often confirm, without this meaning that what was said will be fulfilled. They know how to maintain neutrality in their speech when someone wants something from them without letting this influence their own position when it differs. Focused on personal interests and needs. They rarely compromise their own needs for the sake of a commitment they have made.
  • Cons: Often described as people who say one thing and do another, which alienates others. They are perceived as irresponsible and as people who “cannot be relied upon”. Over time, they begin to lose “transactions” and “opportunities” from others, due to their inability to show the necessary responsibility for their actions and commitments. Have difficulties moving up in large organizations due to their inability to be accountable to commitments and people. In a family context, they encounter misunderstanding and alienation (long-term) from their partners, as they do not see in them the desired responsibility towards commitments, and hence towards the relationship overall. Difficult to coach – difficult to accept feedback. Stubborn. They show passive resistance (e.g. forget deadlines). They seem as if they do not understand the urgency of others. They become irritable when others insist and push them with their demands. Show passive resistance to social and professional improvements in results;

Desired scores (for optimal functioning in today’s social world) – between the 25th and 50th percentile. If the person shows different results (after psychological profiling), there is potential for a developmental process.

Please note that the optimal results mentioned (25%-50%) are in cases of normal daily functioning in a satisfactory environment and good general levels of responsiveness and support from significant others in his life and strategically correct formulation of long-term life goals.

Note that the correct behavior in negative circumstances (if the person is in an environment where others often take advantage of him or his commitments are due to misplaced long-term personal goals), the step is not to increase his levels of procrastination and passive aggression, since these are maladaptive behaviors, in general, rather resort to the adaptive alternative for each of the two scenarios:

  • For Procrastination – adaptation of long-term goals so that they are in harmony with the leading values of the person;
  • For passive aggression – “Verbalization of needs“;

Such changes should be subject to a development process.

OK, Now what?

 

Back to the list of all traits

Find out what are your results for this trait:

To psychological profiling page

Share this article with someone, who who could find it useful –>

Procrastination & Passive Aggression

Прокрастиниране и Пасивна Агресия

by | Mar 5, 2024 | черти на човешката природа

Science-based Approach in Personality Development: Unlocking Potential through Psychological Profiling

ПРОКРАСТИНИРАНЕ и ПАСИВНА АГРЕСИЯ

Описва склонността на човек да приоритизира личните интереси пред належащи задачи и поети ангажименти, въпреки привидно изразеното съгласие за извършването им.

Макар и двете явления често да са разглеждани по отделно, в същността си, те представляват един и същ тип маладаптивно поведение, насочено в две различни посоки:

  • Прокрастиниране – Към процеси и самоиницирани дейности. С други думи – склонността да се отлагат задачи, които не служат директно на водещите ни ценности, или поне не е явна връзката им с тях;

  • Пасивна агресия – Към други хора. С други думи – склонността да се отлагат ангажименти към други хора, които не служат директно на водещите ни ценности, или поне не е явна връзката им с тях.

    Тук, в допълнение към отлагането, често има и второ действие – предоставяне на утвърждаваща обратна връзка за изпълнението на ангажиментите, въпреки вътрешния конфликт и нежелание, с цел избягване на директна конфронтация. (човекът казва, че ще направи нещото, но впоследствие отлага, крие се или отбягва темата).

    Финално, често липсва предоставяне на обратна връзка за нежелание изпълнение на очакванията. (Човекът на казва, че няма да изпълни поетия ангажимент, поставяйки другите „на тъмно“).

Чертата всъщност описва маладаптивният поведенчески навик (типично неадаптивно поведение), позволяващо ни да функционираме в унисон с потребностите си въпреки обстоятелствата, грешно-поставените цели и социума.

Казваме маладаптивно, тъй като осъществявайки го в името на едни потребности (Свобода и Удоволствие), директно и индиректно ощетяваме способността си да удовлетворяваме други свои потребности (Успех и постижения, Социализация, Приемане, Статус и др.).

Как сработва всичко?

 

В резултат на сблъсъка на човека с предстоящата задача или ангажимент, и несъзнателното и съпоставяне спрямо водещите за човека ценности, той придобива положителна или отрицателна нагласа спрямо евентуалното й осъществяване.

Ако ангажимента / задачата е в разрез с потребностите на човека (и по-конкретно с онези негови потребности, които са в унисон / подкрепени от водещите му ценности) то той започва да изпитва емоцията раздразнение. (Повече за нея можете да откриете тук)

Вследствие поведенческата активация, произхождаща от емоцията раздразнение, човекът изпитва вътрешен подтик да не се занимава с дейността – нещо като спирачка пред захващането с нея. Тъй като крайното поддаване на подобен импулс е твърде неприемливо поради различни причини (било то личните дългосрочни цели или социални подбуди), у човекът се активира изградения поведенчески навик, служещ като защитен механизъм, изразяващ се в отлагането на дейността, приоритизирайки субективно по-важни и/или интересни към момента занимания.

Тази поведенческа активация служи на човека в посока продължаващата грижи за собствените му потребности, въпреки контекста, в който се намира (било то обстоятелствен или социален) в ситуациите, при които има разминаването между действителността и нуждите му.

В зависимост от степента, в която подобни поведения са давали положителен за него резултат в миналото, то той е развил в различна степен тази си склонност. (Най-често формирането на тези маладаптивни поведенчески навици, се случва в ранна детска възраст, но и не само, като защитен механизъм срещу налаганите му ограничения, контра-продуктивните обстоятелства и субективно-усещаните като несправедливи изисквания от околните)).

Какви са последствията от склонността към прокрастинация и пасивна агресия, като черти на човешката природа за живота на хората, в зависимост от това къде в скалата се намират:

 

Хората с Ниски Резултати:

 

  • Плюсове: Описвани като отговорни, създаващи впечатлението, че на тях може да се разчита да изпълнят поетите ангажименти и последователни в действията си. Околните ги виждат като хора, “които ги е грижа” и са ангажирани към задачите и отговорностите;
  • Минуси: Описвани, като хора, които трудно правят компромиси с поетите ангажименти, което понякога идва на висока цена за тях самите. Може да доведе до това, че околните се възползват от тях и им възлагат неща, които не би следвало. Срещат трудности да “предоговорят” или откажат вече поет ангажимент, което често е необходимост в забързания социален свят, в който живеем;

 

 

Хората с Високи Резултати:

  • Плюсове: Изглеждат автономни и кооперативни към молбите на други хора (т.е. изглеждат кооперативни, макар и в крайна сметка се придържат към личния си дневен ред). На думи често потвърждават, без това да значи, че казаното ще бъде изпълнено. Умеят да поддържат неутралност в изказа си, когато някой иска нещо от тях, без да позволяват това да промени собствената им позиция, когато е различна. Фокусирани върху личните интереси и потребности. Рядко правят компромиси на собствените си нужди, в името на ангажимент, който са поели;
  • Минуси: описвани са, като хора, които казват едно, а правят друго, което дистанцира околните. Възприемани са като безотговорни и като хора, на които “не може да се разчита”. С времето започват да губят “транзакции” и “възможности” от останалите хора, поради неспособността си да проявят необходимата отговорност за действията и ангажиментите си. Трудно издигащи се в големи организации поради неспособността си да бъдат отговорни към ангажименти и хора. В семеен контекст срещат неразбиране и отчуждаване (дългосрочно) от партньорите си, тъй като те не виждат в тях желаната отговорност към ангажиментите, а оттам и към връзката. Трудни за коучинг – трудно приемат обратна връзка. Инатливи. Проявяват пасивна съпротива (напр. забравят срокове). Изглеждат сякаш не разбират спешността на другите. Стават раздразнителни, когато другите упорстват и ги натискат с изискванията си. Проявяват пасивна устойчивост на социални и професионални подобрения в резултатите;

 

 

Желани резултати (за оптимално функциониране в съвременния социален свят) – между 25-ти и 50-ти персентил. Ако лицето показва различни резултати (след психологическо профилиране), има потенциал за процес на развитие.

Моля, имайте предвид, че споменатите оптимални резултати (25%-50%) са в случаите на нормално ежедневно функциониране в удовлетворителна среда и добри общи нива на отклик и подкрепа от значимите други в живота му и стратегически правилно формулиране на дългосрочните житейски цели.

Обърнете внимание, че правилното поведение при негативни обстоятелства (ако човекът е в среда, в която околните се възползват често от него или ангажиментите му са вследствие на неправилно заложени дългосрочни лични цели), стъпката не е да повишава нивата си на прокрастинация и пасивна агресия, тъй като това са маладаптивни поведения, като цяло, а по-скоро да прибегне до адаптивната алтернатива за всеки от двата сценария:

 

Подобни промени следва да бъде обект на за процес на развитие.

 

 

Обратно към списъка с всички черти от човешката природа

А сега накъде?

 

Разберете къде по разглежданата скала се намирате вие:

Към страницата за профилиране

 

 

Споделете тази статия с някой, за който се сетихте, докато четяхте –>

Verbalization of Needs

Verbalization of Needs

by | Mar 4, 2024 | Human Nature Traits

Вербализация на потребностите

VERBALIZATION of NEEDS

Verbalization of the needs is the adaptive behavioral mechanism that people have to satisfy their needs in socially acceptable ways.

This mechanism of human nature describes a person’s tendency to provide timely feedback to the surrounding people with words about the state of unsatisfaction of his needs, seeking support for their satisfaction.

The trait actually describes a behavior that allows us to share with the world what we need in interpersonal interaction.

The Verbalization of Needs scale describes a person’s tendency to complain about reality.

 

How does it all work?

As a result of human interaction with the surrounding world, information about the situation is perceived through the senses.

If what is happening (circumstances) is contrary to the person’s needs (and more specifically to those needs of theirs that align with their leading core values), then they begin to experience irritation. (You can find more about the emotion called irritation here)

As a result of the behavioral activation originating from the emotion of irritation, the person experiences an internal impulse to verbally articulate (express) what is happening (this applies particularly when other people are present around them).

This expression is intended to inform others about the discrepancy between the reality and the needs of the expressing person, to receive support in their quest for correction of those circumstances (toward more satisfactory ones).

Depending on the degree to which the person was rewarded (incentivized) after such behaviors (by incentivized, we mean by both – the positive results to which this behavior led in the past, and verbally by the important people around them), the person developed this tendency to varying degrees. (Most often these positive incentives occurred in early childhood, but not only).

What are the consequences of the tendency to verbalize needs as traits of human nature for people’s lives, depending on where on the scale they are:

 

Low Scorers:

  • Pros: Described as contented and calm. Liked by others because they “don’t whine unnecessarily”, perceived as people who don’t create unnecessary problems and “don’t make an elephant out of a fly”. They are looked upon with a good eye by those around them, as they perceive them as tending to solve problems themselves rather than just complaining. Their behavior is accepted as positive towards the performance of others (because they do not “attack” every single action). Described as people who take responsibility for their lives and actions.
  • Cons: Described as people who tend to put themselves in a bad position in negotiations because they do not demand their rights nor seek improvements to deteriorating conditions (sometimes a “call to attention” is necessary to address important issues). Others see them as people who do not know how to regularly win improvements for themselves and their team because they keep quiet about problems; They keep others away from their problems, which deprives them of the opportunity to receive help and assistance;

 

High Scorers:

  • Pros: Perceived as good at pointing out what is not “OK” in their opinion, which in practice means they are good at giving negative feedback. Able to find attention, care, and assistance for their own needs. Able to express when one’s performance is not good enough.
  • Cons: Often described as “whiners”, constantly complaining and perpetually dissatisfied. They find a thousand ways to say how and why something can’t be done, which is off-putting to others and acts as a stumbling block to progress. Productivity and innovation are “stopped”, which in turn leads to a reduction in the desire of others to offer them things. Described by others as prone to “absenteeism” – the time and resources given for health and self-care, at the expense of commitments. Described as tending to make exaggerated claims (altering reality to get what they need), which makes them highly biased in the eyes of others. They seem negatively disposed to other’s performance.

Desired scores (for optimal functioning in today’s social world) – between the 25th and 50th percentile. If the person shows different results (after psychological profiling), there is potential for a developmental process.

Please note that the optimal results mentioned (25%-50%) are in cases of normal daily functioning in a satisfactory environment and good general levels of responsiveness and support from significant others in their life.

If this is not the case (which means that the person is in an unsatisfactory environment and does not encounter understanding from significant others), it will be more appropriate for this person to achieve levels of verbalization of needs between 50% and 75%. Again, this brings the potential for a development process.

OK, Now what?

 

Back to the list of all traits

Find out what are your results for this trait:

To psychological profiling page

Share this article with someone, who who could find it useful –>