Интероцепция

Интероцепция

by | Feb 12, 2024 | черти на човешката природа

Science-based Approach in Personality Development: Unlocking Potential through Psychological Profiling

ИНТЕРОЦЕПЦИЯ

Интероцепцията е физиологичният механизъм, който ни помага да усещаме вътрешните процеси в нашето тяло и промените, настъпили във функционирането на органите ни.

Функцията на този процес е да ни помогне да идентифицираме кога в тялото ни е настъпила промяна, която нарушава нашата хомеостаза и да предприемем проактивни действия за възстановяване на баланса.

Чертата на човешката природа, наречена „Интероцепция“, описва капацитета на човек да интероцептира (да има разпознаваем усет за промените в тялото си).

 

 

Как всъщност сработва всичко?

 

  • Невронни мрежи: Интероцепцията включва сложно взаимодействие на невронни мрежи в различни центрове на мозъка. Тези центрове работят в тандем, за да обработват и интегрират сигнали от различни органи и тъкани в цялото тяло.
  • Сензорни рецептори: Специализирани сензорни рецептори, известни като интерорецептори, са разпръснати из цялото ни тяло (в органи като сърцето, белите дробове, стомашно-чревния тракт и други вътрешни системи). Тези рецептори откриват промени в тялото ни,  като например промяна в температурата, налягането и химичния състав и др., и изпращат сигнали за тези промени до мозъка чрез нервната система.
  • Невротрансмитери: Химическите “пратеници”, като серотонин, допамин и други, играят решаваща роля в предаването на сигнали в интероцептивните пътища. Те регулират възприятието на вътрешните състояния и допринасят за емоционални реакции, свързани с телесните усещания. Това всъщност е един от начините, по които нашите телесни усещания и нашите емоции са свързани.
  • Хомеостатична регулация: Мозъкът непрекъснато наблюдава вътрешната среда на тялото, като се стреми да поддържа хомеостазата. Когато възникне отклонение, интероцептивната система се активира, сигнализирайки необходимостта от корекции за възстановяване на баланса.
  • Кортикална интеграция: Споменатите по-горе сигнали, които преживяваме като комбинации от телесни усещания, емоционални преживявания и когнитивни процеси, се интегрират от мозъка с външната сензорна информация. Тази интеграция формира основата за нашето съзнателно осмисляне на вътрешните състояния и влияе върху вземането на решения и поведението.

В зависимост от степента, в която човек е в състояние да интероцептира, можем да наблюдаваме различни прояви на вземане на решения и поведение.

Какви са последиците от интероцепцията, като черта на човешката природа за живота на хората, в зависимост от това къде по скалата интероцепция се намират:

 

За Хората с  Ниски резултати:

  • Плюсове: Хората с по-ниски интероцептивни тенденции имат щанса да се справят по-добре със задачите, фокусирани върху външния свят, като остават по-малко ангажирани с вътрешните телесни усещания. Този външен фокус може да спомогне адаптивността и прагматичния подход към предизвикателствата, без човекът “да се чупи“ всеки път, когато възникне лека (или дори средна) промяна в хомеостазата (което обикновено е  често явление). Често описвани от околните, като спокойни и уравновесени в предизвикателни ситуации (въпреки, че това може съвсем да не е така).
  • Минуси: Срещат трудности са разпознаването на фините промени във вътрешните си състояния, което потенциално води до забавени реакции спрямо телесните нужди. Тази липса на осведоменост може да попречи на способността им да се справят проактивно с дисбалансите и да се грижат за собственото си здраве и благосъстояние. Освен това има проучвания, демонстриращи, че ниските нива на интероцепция влияят негативно на способността на човек да се поставя на мястото на другите (да емпатизира), тъй като няма правилно разбиране за потенциалния дискомфорт, който другите хора изпитват при нарушени вътрешни състояния. Това от своя страна ги кара да мислят, че другите преувеличават в реакцията си и в крайна сметка води до лоши междуличностни резултати.

 

За Хората с Високи резултати:

  • Плюсове: Хората с повишени интероцептивни способности често се отличават с добра саморегулация. Те могат незабавно да идентифицират и реагират на вътрешни промени, като поддържат проактивен подход към благосъстоянието си. Това повишено осъзнаване може да допринесе за по-адаптивно вземане на решения относно начините за подход към собствените нужди.
  • Недостатъци: От друга страна, прекомерната загриженост за вътрешните усещания може да доведе до повишена емоционалност и/или свръхбдителност спрямо телесните функции. Това често се описва от други като свръхчувствителност, която често води до раздразнителност и преувеличена негативна емоционална реакция.

 

Желани резултати (за оптимално функциониране в съвременния социален свят) – между 25-ти и 50-ти персентил. Ако лицето показва различни резултати (след психологическо профилиране), има потенциал за процес на развитие.

Моля, имайте предвид, че споменатите оптимални резултати (25%-50%) са в случаи на нормално ежедневно функциониране с добри общи нива на удовлетворение от живота.

Ако това не е така (което означава, че лицето не е в състояние редовно да задоволява нуждите си и демонстрира по-високи нива на раздразнителност и емоционална реактивност), желателни резултати за това лице ще бъдат нива между 50% и 75%. Отново – това е показва потенциал за процес на развитие.

 

 

Обратно към списъка с всички черти от човешката природа

А сега накъде?

 

Разберете къде по разглежданата скала се намирате вие:

Към страницата за профилиране

 

 

Споделете тази статия с някой, за който се сетихте, докато четяхте –>

Интероцепция

Interoception

by | Feb 12, 2024 | Human Nature Traits

Science-based Approach in Personality Development: Unlocking Potential through Psychological Profiling

INTEROCEPTION

Interoception is the physiological mechanism that helps us to sense the internal processes of our body and changes occurred in the functioning of different organs.

It’s function is to help us identify when a change that disrupts our homeostasis has occurred in our body and to actively take actions to restore the balance.

The trait of human nature called “Interoception”, describes the capacity of a person to interocept (to have recognizable sense of changes in his body.

How does it all actually work??

  • Neural Networks: Interoception involves a complex interplay of neural networks, in different centers of the brain. Those centers work in tandem to process and integrate signals from various organs and tissues throughout the body.
  • Sensory Receptors: Specialized sensory receptors, known as interoceptors, are scattered across organs such as the heart, lungs, gastrointestinal tract, and other internal systems. These receptors detect changes in temperature, pressure, and chemical composition, sending signals to the brain through the nervous system.
  • Neurotransmitters: Chemical messengers, like serotonin, dopamine, and others, play a crucial role in transmitting signals within the interoceptive pathways. They modulate the perception of internal states and contribute to emotional responses linked to bodily sensations. This is actually how our bodily sensations and our emotions are connected.
  • Homeostatic Regulation: The brain continuously monitors the body’s internal environment, striving to maintain homeostasis. When a deviation occurs, the interoceptive system activates, signaling the need for adjustments to restore balance.
  • Cortical Integration: The above-mentioned signals we experience as combinations of bodily sensations, emotional experiences, and cognitive processes. The brain integrates them with external sensory information. This integration forms the basis for our conscious awareness of internal states and influences decision-making and behavior.

Depending on the degree to which a person is able to interocept, we can observe different decision-making and behavioral manifestations.

What are the consequences of interoception as a trait of human nature for people’s lives, depending on where on the scale of capacity to interocept they are:

Low Scorers:

Pros: Those with lower interoceptive tendencies may excel in external-focused tasks, remaining less preoccupied with internal bodily sensations. This external focus can foster adaptability and a pragmatic approach to challenges without “breaking” every time a slight (or even a medium) change in the internal homeostasis occurs (which usually is very often phenomenon). Often described by others as calm and composed in challenging situations (even though it might not be the case).

Cons: However, they may struggle to recognize subtle changes in their internal states, potentially leading to delayed responses to bodily needs. This lack of awareness can hinder their ability to proactively address imbalances and take care of own needs. Furthermore there are studies suggesting that low levels of interoception influence negatively one’s ability to empathise with others, since they do not have proper understanding of the potential discomfort that other people experience with disrupted internal states. This in turn, makes them think that others are exaggerating their reaction and ultimately leads to poor interpersonal outcomes.

High Scorers:

Pros: Individuals with heightened interoceptive abilities often excel in self-regulation. They can promptly identify and respond to internal changes, maintaining a proactive approach to well-being. This heightened awareness could contribute to more adaptive decision-making about ways to approach own needs.

Cons: On the flip side, excessive preoccupation with internal sensations may lead to heightened emotionality and/ or a hypervigilant awareness of bodily functions. This is often described by others as hypersensitivity, which often leads to irritability and exaggerated negative emotional reactivity.

Desired scores (for optimal functioning in the nowadays social world) – between the 25th and 50th percentile. If the person shows different results (after psychological profiling) there is potential for a developmental process.

Please note, that the mentioned optimal results (25%-50%) are in cases of normal everyday functioning with good overall levels of life satisfaction.

If this is not the case (meaning the person is not able to satisfy his or her needs regularly and is demonstrating higher levels of irritability and emotional reactivity), that person will be better suited with levels of interoception between 50% and 75%. Again – that is a potential for a developmental process,

OK, Now what?

 

Back to the list of all traits

Find out what are your results for this trait:

To psychological profiling page

Share this article with someone, who who could find it useful –>

Саморефлексия

Саморефлексия

by | Feb 11, 2024 | черти на човешката природа

Science-based Approach in Personality Development: Unlocking Potential through Psychological Profiling

САМОРЕФЛЕКСИЯ

Саморефлексията е интелектуалният механизъм, който позволява на индивида да осъзнае себе си, за да може да се грижи за собствените си нужди.

Самоосъзнаването от друга страна е крайният продукт на саморефлексията и е способността на човек да мисли за собствените нужди, емоции, мисли, поведение, социални взаимодействия и ценности.

Чертата от човешката природа, която психологията изследва, се нарича „склонност към саморефлексия“ и е дългосрочна тенденция у човека да се самоанализира (да саморефлектира) редовно.

Как всъщност сработва всичко?

 

За да разберем напълно саморефлексията, трябва да проследим какво се случва с човешкия ум по време на процеса на саморефлексия разглеждайки 6-те основни когнитивни процеса:

  • Внимание – Фокусираме вниманието си навътре – към нашите емоции, мисли, физически усещания, междуличностни състояния, поведения и ценности;
  • Осъзнатост – Изпитваме яснота (или объркване при липса на осъзнатост) за това какво означават нашите мисли, чувства и телесни усещания, защо ги изпитваме и какво ни карат да правим. Освен това изпитваме яснота (или объркване) относно различните начини, по които нашето поведение влияе на другите;
  • Памет – помним начините, по които различните неща са ни повлиявали в миналото;
  • Логика – Анализираме причинно-следствените връзки относно събитията и явленията, които са ни довели до тези чувства, мисли, усещания, състояния и поведения;
  • Креативност – Въображението ни измисля потенциални сценарии за това как бихме се чувствали при евентуални имагинерни ситуации;
  • Предвиждане – Опитваме се да предвидим потенциалните резултати от нашите поведения;

 

В зависимост от степента, в която човек осъществява когнитивните процеси, описани по-горе, можем да наблюдаваме различни поведенчески прояви.

Какви са проявите на склонността към саморефлексия, като черта от човешката природа и какви са последиците за живота на хората в зависимост от това къде по скалата  склонност към саморефлексия се намират:

 

Хората с Ниски резултати:

* Плюсове: Хората с по-ниски нива на саморефлексия често са описвани като хора, които са в състояние да видят света и да придобият „свежа перспектива“, вместо да бъдат погълнати от себе си и своите мисли и „начини“. С други думи – другите ги възприемат като по-малко егоцентрични. Те не се тревожат прекалено за това колко несъвършени са в действителност.

* Минуси: Описвани са като хора, на които им липсва обективна самооценка. Често страдат от липса на ясно разбиране на собствените си нужди, силни и слаби страни. Често пропускат много от причинно-следствените връзки, които ги засягат лично. Наблюдава се липса на способност за обективна оценка на впечатленията, които оставят у другите и следователно им липсва способност за обективна оценка на собствения им публичен имидж и репутация.

Хората с Високи резултати:

* Плюсове: Хората с по-високи нива на саморефлексия често разбират добре как светът им влияе, което им носи ползи в грижата за собствените си нужди и в бъдещите взаимодействия с другите. Те имат добро усещане за това как мислите и емоциите им влияят на поведението им. Саморефлексията може да подобри емоционалната стабилност и значително да подпомогне способността за осъзнаване на собствените емоции (въпреки, че не е достатъчно само по себе си). Хората с високи резултати по тази черта са по-адекватни при вземането на решения и имат по-трезва преценка кое е по силите им и кое не.

* Минуси: Склонни са да се фокусират твърде много върху себе си, което ги кара да изглеждат самовглъбени в очите на другите (или с други думи – егоцентрични). Прекомерната интроспекция ги “закотвя” в миналото и ги прави “слепи” за техния потенциал, възпрепятствайки промяната (лишавайки ги от свежата “външна перспектива”). Освен това това може да създаде силни негативни тенденции у тях (особено ако са с високо ниво на други черти като „Тревожност“ и/или „Съжаления“). Тъй като всички ние сме несъвършени, прекомерното самопознание може да доведе до „препъване“ поради осъзнаването на собствените ни слабости и следователно да повлияе негативно на нашата увереност.

 

Желани резултати (за оптимално функциониране в съвременния социален свят) – между 25-ти и 50-ти персентил. Ако лицето показва различни резултати (след психологическо профилиране), има потенциал за процес на развитие.

Моля, имайте предвид, че споменатите оптимални резултати (25%-50%) са в случаи на нормално ежедневно функциониране с добри общи нива на удовлетворение от живота.

Ако това не е така (което означава, че лицето не е в състояние редовно да задоволява нуждите си и демонстрира по-високи нива на раздразнителност и емоционална реактивност), желателни резултати за това лице ще бъдат нива между 50% и 75%. Отново – това е показва потенциал за процес на развитие,

А сега накъде?

Обратно към списъка с всички черти от човешката природа

Разберете къде по разглежданата скала се намирате вие:

Към страницата за профилиране

Споделете тази статия с някой, за който се сетихте, докато четяхте –>

Саморефлексия

Self-Reflection

by | Feb 11, 2024 | Human Nature Traits

Science-based Approach in Personality Development: Unlocking Potential through Psychological Profiling

SELF-REFLECTION

Self-reflection is the intellectual mechanism that allows the individual to become self-aware in order to be able to take care of his own needs.

Self-awareness on the other hand is the end product of self-reflection and is the ability to think of own needs, emotions, thoughts, behaviours, social interactions, and values.

The trait of human nature that psychology explores is called “Propensity to self-reflection”, and is a long-term tendency of a person to self-reflect on a regular basis.

How does it all actually work?

 

To fully understand self-reflection we need to trace what happens with the human mind during the process of self-reflection through the 6 basic cognitive processes:

  • Attention – We focus our attention inwards – on our emotions, thoughts, physical sensations, interpersonal states, behaviors and values;

  • Awareness – We experience clarity (or confusion in the absence of awareness) about what our thoughts, feelings, and body sensations mean, why we experience them, and what they push us to do. Furthermore, we experience clarity (or confusion) about what are the different ways our behaviors influence others;

  • Memory – We remember the ways different things influenced us in the past;

  • Logic – We analyze cause-and-effect relations about the events and phenomena that have led us to those feelings, thoughts, sensations, and behaviors;

  • Creativity – Our imagination comes up with potential ways of how would we feel in possible imaginary situations;

  • Anticipation – We try to predict the potential outcomes of our behaviors;

Depending on the degree to which a person engages in the cognitive processes described above, we can observe different behavioral manifestations.

 

What are the manifestations of the propensity for self-reflection as a trait of human nature and what are the consequences for people’s lives, depending on where on the scale of propensity for self-reflection they are:

Low Scorers:

* Pros: People with lower levels of self-reflection are often described as people who are able to see the world and gain a “fresh perspective” instead of becoming absorbed in themselves and their thoughts and “ways”. In other words – are seen by others as less egocentric. They don’t worry excessively about how imperfect they are.

* Cons: Described as lacking objective self-assessment. Often suffer a lack of clear understanding of their own needs. Often miss many of the cause-and-effect connections concerning them personally. Lack the ability to objectively assess the impressions they make in other’s eyes and cannot therefore objectively assess their own public image and reputation.

High Scorers

* Pros: People with higher levels of self-reflection often understand well how the world affects them, which brings them benefits both in taking care of their own needs and in future interactions with others. They have a good sense of how their thoughts and emotions affect their behavior. Self-reflection could enhance emotional stability and significantly help the ability to realize their own emotions (although it is not enough in itself). People with high scores on that trait are more adequate in decision-making and have more sober judgments of what is within their power and what is not.

* Cons: Tend to focus too much on the self, which makes them look self-absorbed in the eyes of others (or in other words – egocentric). Excessive introspection “anchors” them in the past and makes them “blind” to their potential, hindering change (depriving them of the fresh “external perspective”). Moreover, this could create strong negative tendencies in them (especially if high on other traits such as “Anxiety” and/or “Regrets”). Since we are all presumably imperfect and weak, excessive self-knowledge can lead to “stumbling” due to awareness of our own imperfection and weakness and therefore influence our confidence negatively.

Desired scores (for optimal functioning in the nowadays social world) – between the 25th and 50th percentile. If the person shows different results (after psychological profiling) there is potential for a developmental process.

Please note, that the mentioned optimal results (25%-50%) are in cases of normal everyday functioning with good overall levels of life satisfaction.

If this is not the case (meaning the person is not able to satisfy his or her needs regularly and is demonstrating higher levels of irritability and emotional reactivity), that person will be better suited with levels of self-reflection between 50% and 75%. Again – that is a potential for a developmental process,

OK, Now what?

 

Back to the list of all traits

Find out what are your results for this trait:

To psychological profiling page

Share this article with someone, who who could find it useful –>

Раздразнителност

Раздразнителност

by | Feb 10, 2024 | черти на човешката природа

Science-based Approach in Personality Development: Unlocking Potential through Psychological Profiling

РАЗДРАЗНИТЕЛНОСТ

Раздразненето е емоционалният механизъм, който сигнализира, че текущите събития (нещото, което ни дразни) работят срещу някои от психологическите ни потребности / нужди (или подсъзнателните ни цели).

Раздразнителността е дълготрайно състояние на човек, който е по-податлив на раздразнение поради общо по-ниски нива на удовлетворение от живота (дългосрочно неудовлетворение на психологически потребности)

Как всъщност сработва всичко?

Когато се сблъскаме с предизвикателства за нашите нужди, нашата нервна система реагира, като се активира. Това активиране включва деликатен баланс между възбудителни и подтискащи сигнали в мозъка. Този баланс се поддържа от различни рецептори и вещества, като невротрансмитери и ензими например.

Нормалното функциониране на тези рецептори и вещества е свързано с удовлетворяването на отделните потребности на човека. С други думи, когато дадена потребност е неудовлетворена (или  човекът е изваден от състояние на хомеостаза), те се активират, за да възстановят баланса.

Важна роля в този процес играе т.нар. Ендоканабиноидна система, която в голяма степен отговаря за поддържането на хомеостазния баланс в тялото.

Ендоканабиноидите са сигнални молекули, които активират канабиноидните рецептори в централната нервна система, като играят решаваща роля в регулирането на различни физиологични процеси, включително настроенията и емоционалните реакции.

Когато за по-дълги периоди от време нашата нервна система стои активирана (поради неспособност за удовлетворяване на дадени потребности), настъпват дисбаланси в начините по които Ендоканабиноидната система и свързаните с нея невротрансмитери, функционират.

Именно този дисбаланс, хората изживяват като състояние на раздразнителност.

В зависимост от степента, в която човек е склонен на раздразнителност, можем да наблюдаваме различни поведенчески прояви.

Какви са последиците от нивата на раздразнителността, като черта на човешката природа за живота на хората, в зависимост от това къде по скалата раздразнителност се намират:

Хора с Ниски Резултати:

 

* Плюсове: Хората с по-ниски нива на раздразнителност са описвани от околните, като хора, които почти не се дразнят, можещи да запазят самообладание дори в напрегнати социални ситуации и следователно умеещи да се възползват от такива ситуации, тъй като раздразнението не ги тласка към остри реакции. Често описвани като емпатични (въпреки че не е непременно вярно). Склонни да имат по-малко предразсъдъци.

 

* Минуси: Описвани като неспособни да видят заплахата в глупостта и неоправданото поведение на другите и следователно склонни да приемат подобни повеедения, което често не е оправдано. Рядко предоставят отрицателна обратна връзка (поради тяхната толерантност), което води до ситуации, в които почти всичко може да бъде прието. Пренебрегват “червените лампи” в поведението на другите, което потенциално може да доведе до токсични отношения.

 

Хора с Високи Резултати

 

* Плюсове: Хората с по-високи нива на раздразнителност се описват от другите като хора, които са „много инвестирани в каузата“ (каквато и да е тази кауза) или с други думи – силно ангажирани. Лесно връщат негативна (отрицателна) обратна връзка, когато е необходимо (защото са раздразнени). Добри в откриването на междуличностни проблеми, пропуски и несправедливости, което ги прави добри съдии за характера, когато става въпрос за забелязване на „червени лампи“ и токсични поведения.

 

* Минуси: Склонни да се фокусират твърде много върху негативното в социален контекст, което дори и да се опитат да скрият, може да бъде усетено от другите и да остави „лош послевкус“ от взаимодействието. Това възпрепятства способността им за качествено лидерство, родителство и партньорство (в любовния живот и бизнеса), тъй като изглежда, че се фокусират само върху проблемите, което на свой ред демотивира другите да искат да бъдат около тях. Това ги кара да бъдат описвани като „лоши шефове“, „лоши партньори“ и „лоши родители“. Склонни по-лесно да си изграждат предразсъдъци.

Желани резултати (за оптимално функциониране в съвременния социален свят) – между 25-ти и 50-ти персентил. Ако лицето показва различни от желаните резултати (след психологическо профилиране), има потенциал за развитие.

 

А сега накъде?

Обратно към списъка с всички черти от човешката природа

Разберете къде по скалата раздразнителност се намирате вие:

Към страницата за профилиране

Споделете тази статия с някой, за който се сетихте, докато четяхте –>