САМОРЕФЛЕКСИЯ

Саморефлексията е интелектуалният механизъм, който позволява на индивида да осъзнае себе си, за да може да се грижи за собствените си нужди.

Самоосъзнаването от друга страна е крайният продукт на саморефлексията и е способността на човек да мисли за собствените нужди, емоции, мисли, поведение, социални взаимодействия и ценности.

Чертата от човешката природа, която психологията изследва, се нарича „склонност към саморефлексия“ и е дългосрочна тенденция у човека да се самоанализира (да саморефлектира) редовно.

Как всъщност сработва всичко?

За да разберем напълно саморефлексията, трябва да проследим какво се случва с човешкия ум по време на процеса на саморефлексия разглеждайки 6-те основни когнитивни процеса:

• Внимание – Фокусираме вниманието си навътре – към нашите емоции, мисли, физически усещания, междуличностни състояния, поведения и ценности;

• Осъзнатост – Изпитваме яснота (или объркване при липса на осъзнатост) за това какво означават нашите мисли, чувства и телесни усещания, защо ги изпитваме и какво ни карат да правим. Освен това изпитваме яснота (или объркване) относно различните начини, по които нашето поведение влияе на другите;

• Памет – помним начините, по които различните неща са ни повлиявали в миналото;

• Логика – Анализираме причинно-следствените връзки относно събитията и явленията, които са ни довели до тези чувства, мисли, усещания, състояния и поведения;

• Креативност – Въображението ни измисля потенциални сценарии за това как бихме се чувствали при евентуални имагинерни ситуации;

• Предвиждане – Опитваме се да предвидим потенциалните резултати от нашите поведения;

В зависимост от степента, в която човек осъществява когнитивните процеси, описани по-горе, можем да наблюдаваме различни поведенчески прояви.

Какви са проявите на склонността към саморефлексия, като черта от човешката природа и какви са последиците за живота на хората в зависимост от това къде по скалата  склонност към саморефлексия се намират:

Хората с Ниски резултати:

* Плюсове: Хората с по-ниски нива на саморефлексия често са описвани като хора, които са в състояние да видят света и да придобият „свежа перспектива“, вместо да бъдат погълнати от себе си и своите мисли и „начини“. С други думи – другите ги възприемат като по-малко егоцентрични. Те не се тревожат прекалено за това колко несъвършени са в действителност.

* Минуси: Описвани са като хора, на които им липсва обективна самооценка. Често страдат от липса на ясно разбиране на собствените си нужди, силни и слаби страни. Често пропускат много от причинно-следствените връзки, които ги засягат лично. Наблюдава се липса на способност за обективна оценка на впечатленията, които оставят у другите и следователно им липсва способност за обективна оценка на собствения им публичен имидж и репутация.

Хората с Високи резултати:

* Плюсове: Хората с по-високи нива на саморефлексия често разбират добре как светът им влияе, което им носи ползи в грижата за собствените си нужди и в бъдещите взаимодействия с другите. Те имат добро усещане за това как мислите и емоциите им влияят на поведението им. Саморефлексията може да подобри емоционалната стабилност и значително да подпомогне способността за осъзнаване на собствените емоции (въпреки, че не е достатъчно само по себе си). Хората с високи резултати по тази черта са по-адекватни при вземането на решения и имат по-трезва преценка кое е по силите им и кое не.

* Минуси: Склонни са да се фокусират твърде много върху себе си, което ги кара да изглеждат самовглъбени в очите на другите (или с други думи – егоцентрични). Прекомерната интроспекция ги “закотвя” в миналото и ги прави “слепи” за техния потенциал, възпрепятствайки промяната (лишавайки ги от свежата “външна перспектива”). Освен това това може да създаде силни негативни тенденции у тях (особено ако са с високо ниво на други черти като „Тревожност“ и/или „Съжаления“). Тъй като всички ние сме несъвършени, прекомерното самопознание може да доведе до „препъване“ поради осъзнаването на собствените ни слабости и следователно да повлияе негативно на нашата увереност.

Желани резултати (за оптимално функциониране в съвременния социален свят) – между 25-ти и 50-ти персентил. Ако лицето показва различни резултати (след психологическо профилиране), има потенциал за процес на развитие.

Моля, имайте предвид, че споменатите оптимални резултати (25%-50%) са в случаи на нормално ежедневно функциониране с добри общи нива на удовлетворение от живота.

Ако това не е така (което означава, че лицето не е в състояние редовно да задоволява нуждите си и демонстрира по-високи нива на раздразнителност и емоционална реактивност), желателни резултати за това лице ще бъдат нива между 50% и 75%. Отново – това е показва потенциал за процес на развитие,

А сега накъде?

Споделете тази статия с някой, за който се сетихте, докато четяхте –>