Science-based Approach in Personality Development: Unlocking Potential through Psychological Profiling

ВЕРБАЛИЗАЦИЯ НА ПОТРЕБНОСТИТЕ

Вербализацията на потребностите е адаптивният поведенчески механизъм, който хората имат, за да удовлетворяват потребностите си по социално-приемливи начини.

Този механизъм от човешката природа описва склонността на човек да предоставя навременна обратна връзка на околните хора с думи, относно състоянието на неудовлетворение на потребностите му, търсейки подкрепа за тяхното удовлетворяване.

Чертата всъщност описва поведение, позволяващо ни да споделяме със света от какво имаме нужда, при междуличностното взаимодействие.

СкалатаВербализация на потребностите“, описва склонността на човек да се оплаква от дейстивтелността.

Как сработва всичко?

 

В резултат на взаимодействието на човека с околния свят, информацията за ситуацията се възприема през сетивата.

Ако случващото се (обстоятелствата) са в разрез с потребностите на човека (и по-конкретно с онези негови потребности, които са в унисон / подкрепени от водещите му ценности) то той започва да изпитва емоцията раздразнение. (Повече за нея можете да откриете тук)

Вследствие поведенческата активация, произхождаща от емоцията раздразнение, човекът изпитва вътрешен импулс да артикулира (да изрази) случващото се – вербално (това важи с особена сила, когато около него присъстват други хора).

Това изразяване има за цел да информира околните за разминаването между дейстивтелността и нуждата на изразяващия човек, с цел той да получи подкрепа в стремежа си за корекция в посоката на обстоятелствата (към по-удовлетворителни)

В зависимост от степента, в която човекът е бил поощтряван след подобни поведения (под поощтряван, разбираме както положителните крайни резултати, до които е водило това поведение, така и вербално от важните околни) то той е развил в различна степен тази си склонност. (Най-често тези поощтрения са се случвали в ранна детска възраст, но и не само).

Какви са последствията от склонността към вербализация на потребностите, като черти на човешката природа за живота на хората, в зависимост от това къде в скалата се намират:

 

Хората с Ниски Резултати:

 

  • Плюсове: Описвани, като удовлетворени и спокойни. Харесвани от околните заради това, че „не мрънкат излишно“, възприемани, като хора, които не създават излишни проблеми и „не правят от мухата – слон“. Околните гледат на тях с добро око, тъй като ги възприемат, като склонни по-скоро да разрешат сами проблемите, отколкото само да се оплакват. Поведението им се приема, като позитивно към представянето на другите (понеже не им „опяват“). Описвани, като хора, които поемат отговорност за живота и действията си.
  • Минуси: Описвани, като склонни да се поставят в недобри позиции при преговори, тъй като не си търсят правата или не търсят подобрения на влошени условия (понякога “повикът за внимание“ е задължителен, за да бъдат адресирани важните проблеми). Другите гледат на тях, като на хора, които не умеят да извоюват редовно подобрения за себе си и екипа си, тъй като си мълчат за проблемите; Държат околните настрана от проблемите си, което ги лишава от възможността да получат помощ и съдействие;

 

Хората с Високи Резултати:

 

  • Плюсове: Добри са в това да покажат, какво не е “ОК” според тях, което на практика означава, че са добри в това да връщат негативна обратна връзка. Способни да намират внимание, грижа и асистенция за собствените си потребности. Способни да изразят, когато нечие представяне не е достатъчно добро.
  • Минуси: описвани като „мрънкачи“, постоянно оплакващи се и вечно недоволни. Намират хиляди начини да кажат как и защо нещо не може да стане, което е отблъскващо за околните и действа като спънка за прогреса. “Спъват” производителността и иновациите, което пък води до редуциране желанието на околните да им предлагат неща. Описвани от околните, като склонни на “абсентизъм” – времето и ресурсите, давани за здраве и грижа за себе си, за сметка на ангажиментите. Описвани, като склонни да изразяват преувеличаващи твърдения (изменящи действителността, с цел да получат каквото им изнася), което ги прави силно необективни в очите на околните. Изглеждат негативно настроени към чуждото представяне.

 

Желани резултати (за оптимално функциониране в съвременния социален свят) – между 25-ти и 50-ти персентил. Ако лицето показва различни резултати (след психологическо профилиране), има потенциал за процес на развитие.

Моля, имайте предвид, че споменатите оптимални резултати (25%-50%) са в случаите на нормално ежедневно функциониране в удовлетворителна среда и добри общи нива на отклик и подкрепа от значимите други в живота му.

Ако това не е така (което означава, че човекът е в неодовлетворителна среда и не среща разбиране от значимите околни), за този човек ще бъде по-подходящо да осъществява нива на вербализация на потребностите между 50% и 75%. Отново – това носи потенциал за процес на развитие.

А сега накъде?

 

Разберете къде по разглежданата скала се намирате вие:

 

 

Споделете тази статия с някой, за който се сетихте, докато четяхте –>