ПРОКРАСТИНИРАНЕ и ПАСИВНА АГРЕСИЯ

Описва склонността на човек да приоритизира личните интереси пред належащи задачи и поети ангажименти, въпреки привидно изразеното съгласие за извършването им.

Макар и двете явления често да са разглеждани по отделно, в същността си, те представляват един и същ тип маладаптивно поведение, насочено в две различни посоки:

• Прокрастиниране – Към процеси и самоиницирани дейности. С други думи – склонността да се отлагат задачи, които не служат директно на водещите ни ценности, или поне не е явна връзката им с тях;

• Пасивна агресия – Към други хора. С други думи – склонността да се отлагат ангажименти към други хора, които не служат директно на водещите ни ценности, или поне не е явна връзката им с тях.

  Тук, в допълнение към отлагането, често има и второ действие – предоставяне на утвърждаваща обратна връзка за изпълнението на ангажиментите, въпреки вътрешния конфликт и нежелание, с цел избягване на директна конфронтация. (човекът казва, че ще направи нещото, но впоследствие отлага, крие се или отбягва темата).

  Финално, често липсва предоставяне на обратна връзка за нежелание изпълнение на очакванията. (Човекът на казва, че няма да изпълни поетия ангажимент, поставяйки другите „на тъмно“).

Чертата всъщност описва маладаптивният поведенчески навик (типично неадаптивно поведение), позволяващо ни да функционираме в унисон с потребностите си въпреки обстоятелствата, грешно-поставените цели и социума.

Казваме маладаптивно, тъй като осъществявайки го в името на едни потребности (Свобода и Удоволствие), директно и индиректно ощетяваме способността си да удовлетворяваме други свои потребности (Успех и постижения, Социализация, Приемане, Статус и др.).

Как сработва всичко?

В резултат на сблъсъка на човека с предстоящата задача или ангажимент, и несъзнателното и съпоставяне спрямо водещите за човека ценности, той придобива положителна или отрицателна нагласа спрямо евентуалното й осъществяване.

Ако ангажимента / задачата е в разрез с потребностите на човека (и по-конкретно с онези негови потребности, които са в унисон / подкрепени от водещите му ценности) то той започва да изпитва емоцията раздразнение. (Повече за нея можете да откриете тук)

Вследствие поведенческата активация, произхождаща от емоцията раздразнение, човекът изпитва вътрешен подтик да не се занимава с дейността – нещо като спирачка пред захващането с нея. Тъй като крайното поддаване на подобен импулс е твърде неприемливо поради различни причини (било то личните дългосрочни цели или социални подбуди), у човекът се активира изградения поведенчески навик, служещ като защитен механизъм, изразяващ се в отлагането на дейността, приоритизирайки субективно по-важни и/или интересни към момента занимания.

Тази поведенческа активация служи на човека в посока продължаващата грижи за собствените му потребности, въпреки контекста, в който се намира (било то обстоятелствен или социален) в ситуациите, при които има разминаването между действителността и нуждите му.

В зависимост от степента, в която подобни поведения са давали положителен за него резултат в миналото, то той е развил в различна степен тази си склонност. (Най-често формирането на тези маладаптивни поведенчески навици, се случва в ранна детска възраст, но и не само, като защитен механизъм срещу налаганите му ограничения, контра-продуктивните обстоятелства и субективно-усещаните като несправедливи изисквания от околните)).

Какви са последствията от склонността към прокрастинация и пасивна агресия, като черти на човешката природа за живота на хората, в зависимост от това къде в скалата се намират:

Хората с Ниски Резултати:

• Плюсове: Описвани като отговорни, създаващи впечатлението, че на тях може да се разчита да изпълнят поетите ангажименти и последователни в действията си. Околните ги виждат като хора, “които ги е грижа” и са ангажирани към задачите и отговорностите;

• Минуси: Описвани, като хора, които трудно правят компромиси с поетите ангажименти, което понякога идва на висока цена за тях самите. Може да доведе до това, че околните се възползват от тях и им възлагат неща, които не би следвало. Срещат трудности да “предоговорят” или откажат вече поет ангажимент, което често е необходимост в забързания социален свят, в който живеем;

Хората с Високи Резултати:

• Плюсове: Изглеждат автономни и кооперативни към молбите на други хора (т.е. изглеждат кооперативни, макар и в крайна сметка се придържат към личния си дневен ред). На думи често потвърждават, без това да значи, че казаното ще бъде изпълнено. Умеят да поддържат неутралност в изказа си, когато някой иска нещо от тях, без да позволяват това да промени собствената им позиция, когато е различна. Фокусирани върху личните интереси и потребности. Рядко правят компромиси на собствените си нужди, в името на ангажимент, който са поели;

• Минуси: описвани са, като хора, които казват едно, а правят друго, което дистанцира околните. Възприемани са като безотговорни и като хора, на които “не може да се разчита”. С времето започват да губят “транзакции” и “възможности” от останалите хора, поради неспособността си да проявят необходимата отговорност за действията и ангажиментите си. Трудно издигащи се в големи организации поради неспособността си да бъдат отговорни към ангажименти и хора. В семеен контекст срещат неразбиране и отчуждаване (дългосрочно) от партньорите си, тъй като те не виждат в тях желаната отговорност към ангажиментите, а оттам и към връзката. Трудни за коучинг – трудно приемат обратна връзка. Инатливи. Проявяват пасивна съпротива (напр. забравят срокове). Изглеждат сякаш не разбират спешността на другите. Стават раздразнителни, когато другите упорстват и ги натискат с изискванията си. Проявяват пасивна устойчивост на социални и професионални подобрения в резултатите;

Желани резултати (за оптимално функциониране в съвременния социален свят) – между 25-ти и 50-ти персентил. Ако лицето показва различни резултати (след психологическо профилиране), има потенциал за процес на развитие.

Моля, имайте предвид, че споменатите оптимални резултати (25%-50%) са в случаите на нормално ежедневно функциониране в удовлетворителна среда и добри общи нива на отклик и подкрепа от значимите други в живота му и стратегически правилно формулиране на дългосрочните житейски цели.

Обърнете внимание, че правилното поведение при негативни обстоятелства (ако човекът е в среда, в която околните се възползват често от него или ангажиментите му са вследствие на неправилно заложени дългосрочни лични цели), стъпката не е да повишава нивата си на прокрастинация и пасивна агресия, тъй като това са маладаптивни поведения, като цяло, а по-скоро да прибегне до адаптивната алтернатива за всеки от двата сценария:

• При Прокрастиниране – адаптация на дългосрочните цели така, че да бъдат в унисон с водещите ценности на човека;
• При пасивна агресия – „Вербализация на потребностите“;

Подобни промени следва да бъде обект на за процес на развитие.

Споделете тази статия с някой, за който се сетихте, докато четяхте –>