ЦЕННОСТТА “СВОБОДА”

Ценността Свобода описва стремежа на човек да избягва всякакви обстоятелства на зависимост (към хора, ангажименти и състяния), наложени „от вън“. С други думи – непоискани.

Функцията на тази, както и всяка друга водеща ценност, е да помага на човека да си набавя правилните за него/нея житейски обстоятелства, които служат директно на потребностите и/или целите му/й.

В контекста на свободата, това е потребността от поддържане на „Хомеостаза“ (баланс между вътрешната и външната за човека среда). Ценността Свобода, служи на тази потребност, спомагайки избягването на всички обстоятелства, нарушаващи баланса вътре в човека.

Тъй като ценностите са комбиниран конструкт, включващ вярвания, нагласи, предпочитания и интереси, скалата „СВОБОДА“, описва:

• Силата на вярването, че автентичността е важна и човек трябва да бъде себе си независимо от всичко;

• Нагласата, че да се погрижи човек първо за себе си е положително нещо;

• Предпочитания към обстоятелства и хора, които не ангажират човека излишно (с други думи – стремеж към независимост и свобода);

• Интереси в сферата на личното себепознание. В зависимост от това какви са другите водещи ценности на човека, тези интереси могат да клонят например към психология и биология (ако човекът има допълнителна водеща ценност „Рационализъм“) или различни ненаучни подходи в познанието, като например астрология, „Хюман дизайн“ или религия (ако човекът има допълнителна водеща ценност „Спиритуализъм“);

Как сработва всичко?

Ценностите са социално-интелектуален конструкт, формиран на базата на взаимодействието на човека с обкръжаващата среда през ранните години от живота му. (най-често до към 24-27 годишна възраст, след което се “втърдяват” и стават изключител;но трудно изменчиви).

В това число влизат взаимодействията му с:

• Родители;

• Ранни социални контакти (познати, приятели и учители);

• Културата, характерна за мястото, на което живее;

• Международните влияния, различни от локалната култура наблюдавани от социални мрежи, телевизия, радио, кино, интернет, книги, преса и др.;

На базата на тези взаимодействия той изгражда споменатите по-горе вярвания, нагласи, предпочитания и интереси.

Когато изброените взаимодействия, издигат дадена ценност, като по-важна, желана, интересна и приоритизирана, тя се „записва“, у човека, като водеща ценност и започва да действа, като своеобразна несъзнавана „програма“, повлияваща повечето бъдещи избори, които човекът ще прави.

Разбирайте, нейното значение за живота и посоките на действие, които ще прави от там нататък се засилва, в сравнение с останалите ценности, защото той я приема за важна, значима, положителна, и предпочитана.

Причините, поради които конкретните вярвания, нагласи, предпочитания и интереси, характерни за ценността Свобода,  спомагат поддържането на хомеостаза, са както следва:

• Вярването, че автентичността е важна и човек трябва да бъде себе си независимо от всичко, позволява на човека да даде изява на емоциите си, дори когато обстоятелствата не го предполагат. И въпреки, че това води до значителни контра-продуктивни последици в социален контекст, то също така служи директно на поддържането вътрешен баланс, тъй като емоциите, служат на отделните потребности, удовлетворяването на които, води до постигане на задоволителни нива на хомеостаза.

• Нагласата, че да се погрижи човек първо за себе си е положително нещо, позволява на човека да приоритизира себе си (и съответно собствените си нужди) в ситуация на избор, което де-факто означава да приоритизира поддържането на хомеостаза;

• Предпочитания към обстоятелства и хора, които не го ангажират излишно позволява на човека да живее ежедневие, което не нарушава състоянието на хомеостаза у него или поне при което, нарушението е сведено до минимум;

• Интересите в сферата на личното себепознание служат на човека да вникне в дълбочина какви са собствените му потребности и какво им се отразява положително и негативно, като с това разбиране подобрява шансовете си за поддържане задоволителни нива на хомеостаза;

Разглеждайки ценността „Свобода“, всеки път, когато обстоятелствата не подкрепят общочовешката потребност за поддържане на хомеостаза (разбирайте нещо в обстоятелствата предизвиква вътрешен дисбаланс), у човек с водеща основна ценност „Свобода“, се случват няколко важни неща, в резултат на взаимодействието му с тези обстоятелства:

• Когато човек с водеща ценност Свобода навлезе в обстоятелства на зависимост (към хора, ангажименти и/или явления), вниманието му (управлявано до голяма степен от т.нар “Ретикуларна Активационна Система” (РАС) и представляващо активацията на нервната система вследствие несъзнателна обработка на информацията, влизаща през сетивата.) се фоксира върху случващото се и той го регистрира, като важно и значимо. (Важно уточнение – въпросното “регистриране” често е НЕсъзнателен процес!)

   

• В зависимост от силата на ценността Свобода за него, той прави определени избори в посока набавянето на тази свобода. Колкото по-силна е тя у него, толкова по-характерно за него е:

   

  • В ситуация на избор, да избира алтернативата, даваща му по-голяма свобода (разбирайте по-ниска зависимост от хора, обстоятелства, ангажименти, норми и нежелани състояния);

• • Да Изживява фрустрация от „престоя“ си в обстоятелства на зависимост (място и обстановка за живот, работа и професия, нуждата от определени нежелани поведения и др.). Това, само по себе си може да доведе до някои от поведенческите последици от емоцията раздразнителност (повече за това тук)

     

  • Във формални и/или неформални лидерски позиции (организационна, семейна, социална, родителска, приятелска), да формира около себе си либерална обстановка, която поставя „в култ“ личната свобода и възможността за личен избор относно начините за правене на нещата.

     

  • Да се обгражда (семейство, приятели, колеги, партньори, любими хора) със свободолюбиви и либерални към другите хора, които избягват да налагат мнението и вижданията си на околните и не се притесняват да бъдат себе си;

     

  • Да дава свободното време и парите си за дейности, свързани с личното му себеосъзнаване и разбиране на личните си потребности с цел по-добра грижа за тях.

Всички тези избори, имат за цел да балансират разминаването между дейстивтелността и нуждата за поддържане на обстоятелства, спомагащи поддържането на хомеостаза у човека.

Продължителното успешно прилагане на тези избори, води до субективното емоционално-интелектуално изживяане за щастие, у хората с водеща ценност Свобода.

И за да сме сигурни, че изграждаме правилно разбиране за човешката природа, трябва да поясним разликата между потребността от поддържане на хомеостаза и ценността Свобода.

• Първото (нуждата) е нещо, което човек трябва да прави постоянно (да поддържа хомеостаза), ако иска да бъде здрав (физически и психически).
• Второто е нещо, което човек избира пред други неща (избирайки своята свобода, която да му позволи да поддържа своята хомеостаза)

Какви са последствията за живота на хората, от склонността към  приоритизиране на личната свобода, като водеща ценност, в зависимост от това къде в скалата се намират:

Хората с Високи резултати:

• Плюсове: Хората, за които ценността “СВОБОДА” е водеща, са описвани от околните, като хора, които вярват във важността на автентичността и способността на човека “да бъде себе си”. Те са разглеждани, като хора, добри в това да приоритизират личните си интереси. Имащи ясно изразени вярвания, нагласи и предпочитания, поставящи свободата и независимостта от хора и обстоятелства, в центъра на изборите, които правят. 

• Минуси: Изглеждат егоцентрични и самовглъбени в очите на другите. Описвани от околните, като незаинтересовани за останалите хора и като „егоисти“. Склонни да изграждат негативни предразсъдъци спрямо хората, които изповядват по-консервативни възгледи за света, както и спрямо тези, които налагат мнението и собствените си начини над околните;

Хората с Ниски резултати:

• Плюсове: Хората със слабо проявление на ценността “СВОБОДА”, са характерни с това, че в ситуации на избор, приоритизират други неща пред описаните по-горе. Това ги прави да изглеждат ангажирани към другите хора и ситуации и заинтересовани за общото благо.

• Минуси: Демонстрират неразбиране спрямо твърде свободолюбивите хора, както и спрямо тези, които приоритизират своята автентичност преди всичко, а в крайностите дори е възможно формиране на негативни предразсъдъци спрямо подобен тип хора. Срещат трудности да приоритизират себе си и собствените си нужди, в ситуации на избор.

   

Добре е да се има предвид, че при скалите за ценности, няма „желани резултати“. Хората са просто различни. Няма „добри“ и „лоши“ ценности.

Разбирането на този феномен спомага способността на човек да приема околните без да ги съди, с което да подобри междуличностните си умения.

Развитието на тази способност, е едната посока на развитие, в която всеки човек може да поеме, за да подобри междуличностните си умения;

Втората посока за развитие, е промяна в житейските обстоятелства на базата на идентифицираните (след профилиране) водещи за човека ценности (избор на професия, партньори и социално обкръжение, които са в унисон с водещите ценности);

Споделете тази статия с някой, за който се сетихте, докато четяхте –>