БУНТАРСТВО vs СВЪРЗАНОСТ

Бунтарството и свързаността са двете лица на един и същ социален механизъм в човешката природа. Това е социалният механизъм, описващ начините, по които човек преживява зависимостта от другите и властта (взаимоотношения с родители, шефове и властни приятели).

Казваме социален, тъй като проявленията му се активират в социален контекст.

Скалата “Бунтарство срещу Свързаност”, като черта на човешката природа, включва целия спектър в социалната динамика – от бунтарство до силна свързаност.

Как сработва всичко?

Още от ранна детска възраст в живота ни се случват различни семейни обстоятелства. Тези обстоятелства създават различни ранни преживявания на свързаност спрямо нашите родители, които на свой ред оформят бъдещите ни стилове на привързаност.

Качественото родителство и “адаптивната  свързаност” с двамата родители в ранна детска възраст допринасят за положителната динамика на взаимоотношенията по-късно в живота, докато “неадаптивната свързаност” може да доведе до предизвикателства при формирането и поддържането на бъдещи взаимоотношения и връзки.

Наричаме “адаптивна свързаност” тази, при която и двамата родители се справят достатъчно добре с 3-те основни родителски задачи:

1) Да се грижат за потребностите на детето;

2) Да се грижат за потребностите на партньора, демонстрирайки това на детето през поведенията си;

3) Да предоставят на детето всички необходими знания и умения, за да може с времето, то да започне само да се грижи за потребностите си;

*(Повече за адаптивните похвати на родителство, както и за невробиологичните механизми, „отключени“ в мозъка на детето като следствие от различни типове родителство, можете да намерите в глава „Социално-функционално родителство“)

В противовес – наричаме “неадаптивна свързаност” случаите, когато един или повече от споменатите 3 основни родителски задачи не се изпълнява достатъчно качествено.

В зависимост от тези ранни преживявания, различни невробиологични процеси се активират у детето,  предизвиквайки невропластични промени, с което “отъпкват” различни невронни пътища в неговата нервна система и мозък и с това предразполагат детето към специфични бъдещи емоционални, интелектуални, физиологични и поведенчески реакции към взаимодействията му с други хора и в ситуации на зависимост.

С други думи – ако детето е изложено на правилно родителство и адаптивна комуникация между двамата родители, то формира способности за нормална свързаност и е в състояние да съжителства нормално в обстоятелства на зависимост, по-късно в живота.

Ако, от друга страна, двойката е претърпяла различни дисфункции и/или трудности (например поради домакинство с един родител, професионални проблеми или физически увреждания), това лесно може да доведе до пренебрегване на нуждите на детето и оттам до дисрегулации в споменатите невробиологични процеси в мозъка му.

Това от своя страна често води до формирането на бунтарски тенденции към поведения, които служат на детето да “извоюва своята свобода” от “тиранията” на дисфункционалното родителство, което не е способоно адекватно да се грижи за неговите потребности и да се „бори” срещу всичко и всички в името на своите нужди.

В зависимост от степента, в която човек е склонен да бъде бунтарски настроен, можем да наблюдаваме различни поведения.

Какви са последствията от бунтарството, като черта на човешката природа за живота на хората, в зависимост от това къде в скалата на „бунтарство срещу свързаност“ се намират:

Хората с Ниски резултати:

Плюсове: Околните ги възприемат като автономни – както спрямо другите, така и спрямо авторитета. В групови обстоятелства те са бунтарите, които предизвикват недообмислените норми и дават да се разбере, че несправедливото отношение и несправедливите действия няма да бъдат толерирани.

Минуси: Околните гледат на тях, като на хора, които правят “на пук”. Често развиват негативни нагласи, враждебност, страх и/или нежелание да се обвържат (било с дългосрочна връзка, работна позиция или бизнес партньорство). Другите ги описват, като избягващи всякакви ситуации на зависимост. В дългосрочен план те не успяват да станат част от политическите процеси в организациите, което автоматично ги „изхвърля от играта”. Често описвани като хора, които не могат да си сътрудничат добре в отношения на зависимост. Срещат трудности да функционират оптимално във връзка с по-доминиращ партньор.

Хората с Високи резултати:

Плюсове: Добре-социализирани индивиди. Описвани са като хора, които имат положително отношение към властта. Способни да живеят много добре в подчинение и зависимост, което ги прави много добри във функционирането в организационни и групови йерархии. Умеят да спазват правила, наложени от властите, и не се чувстват зле от това. Лесно вземат трудните решения, които авторитетите им налагат поставят. Имат способността да бъдет значима/стратегическа част от политическите коалиции в организацията. 

Минуси: Често развиват зависимости към други хора. Неспособни (или със закъснение) да се противопоставят на несправедливостите. Често са описвани като хора, които са готови да прескочат морални норми в името на подчинението (за справка –  „експеримента на Милграм“). Описвани, като хора без мнение, заради склонността им да се съгласяват. (въпреки, че това може въобще да не е така)

Желани резултати (за оптимално функциониране в съвременния социален свят) – между 25-ти и 50-ти персентил. Ако лицето показва различни от посочените резултати (след психологическо профилиране), има потенциал за процес на развитие.

Моля, обърнете внимание, че споменатите оптимални резултати (25%-50%) са в случаи на нормално ежедневно функциониране с добри общи нива на удовлетворение в групата.

Ако това не е така (което означава, че човекът е в незадоволителна групова среда или в група с нефункционално лидерство), този човек ще има повече полза от нива на бунтарство между 50% и 75%. Отново – това е потенциал за процес на развитие.

Споделете тази статия с някой, за който се сетихте, докато четяхте –>