ВЕРБАЛИЗАЦИЯ НА ПОТРЕБНОСТИТЕ

Вербализацията на потребностите е адаптивният поведенчески механизъм, който хората имат, за да удовлетворяват потребностите си по социално-приемливи начини.

Този механизъм от човешката природа описва склонността на човек да предоставя навременна обратна връзка на околните хора с думи, относно състоянието на неудовлетворение на потребностите му, търсейки подкрепа за тяхното удовлетворяване.

Чертата всъщност описва поведение, позволяващо ни да споделяме със света от какво имаме нужда, при междуличностното взаимодействие.

Скалата „Вербализация на потребностите“, описва склонността на човек да се оплаква от дейстивтелността.

Как сработва всичко?

В резултат на взаимодействието на човека с околния свят, информацията за ситуацията се възприема през сетивата.

Ако случващото се (обстоятелствата) са в разрез с потребностите на човека (и по-конкретно с онези негови потребности, които са в унисон / подкрепени от водещите му ценности) то той започва да изпитва емоцията раздразнение. (Повече за нея можете да откриете тук)

Вследствие поведенческата активация, произхождаща от емоцията раздразнение, човекът изпитва вътрешен импулс да артикулира (да изрази) случващото се – вербално (това важи с особена сила, когато около него присъстват други хора).

Това изразяване има за цел да информира околните за разминаването между дейстивтелността и нуждата на изразяващия човек, с цел той да получи подкрепа в стремежа си за корекция в посоката на обстоятелствата (към по-удовлетворителни)

В зависимост от степента, в която човекът е бил поощтряван след подобни поведения (под поощтряван, разбираме както положителните крайни резултати, до които е водило това поведение, така и вербално от важните околни) то той е развил в различна степен тази си склонност. (Най-често тези поощтрения са се случвали в ранна детска възраст, но и не само).

Какви са последствията от склонността към вербализация на потребностите, като черти на човешката природа за живота на хората, в зависимост от това къде в скалата се намират:

Хората с Ниски Резултати:

• Плюсове: Описвани, като удовлетворени и спокойни. Харесвани от околните заради това, че „не мрънкат излишно“, възприемани, като хора, които не създават излишни проблеми и „не правят от мухата – слон“. Околните гледат на тях с добро око, тъй като ги възприемат, като склонни по-скоро да разрешат сами проблемите, отколкото само да се оплакват. Поведението им се приема, като позитивно към представянето на другите (понеже не им „опяват“). Описвани, като хора, които поемат отговорност за живота и действията си.

• Минуси: Описвани, като склонни да се поставят в недобри позиции при преговори, тъй като не си търсят правата или не търсят подобрения на влошени условия (понякога “повикът за внимание“ е задължителен, за да бъдат адресирани важните проблеми). Другите гледат на тях, като на хора, които не умеят да извоюват редовно подобрения за себе си и екипа си, тъй като си мълчат за проблемите; Държат околните настрана от проблемите си, което ги лишава от възможността да получат помощ и съдействие;

Хората с Високи Резултати:

• Плюсове: Добри са в това да покажат, какво не е “ОК” според тях, което на практика означава, че са добри в това да връщат негативна обратна връзка. Способни да намират внимание, грижа и асистенция за собствените си потребности. Способни да изразят, когато нечие представяне не е достатъчно добро.

• Минуси: описвани като „мрънкачи“, постоянно оплакващи се и вечно недоволни. Намират хиляди начини да кажат как и защо нещо не може да стане, което е отблъскващо за околните и действа като спънка за прогреса. “Спъват” производителността и иновациите, което пък води до редуциране желанието на околните да им предлагат неща. Описвани от околните, като склонни на “абсентизъм” – времето и ресурсите, давани за здраве и грижа за себе си, за сметка на ангажиментите. Описвани, като склонни да изразяват преувеличаващи твърдения (изменящи действителността, с цел да получат каквото им изнася), което ги прави силно необективни в очите на околните. Изглеждат негативно настроени към чуждото представяне.

Желани резултати (за оптимално функциониране в съвременния социален свят) – между 25-ти и 50-ти персентил. Ако лицето показва различни резултати (след психологическо профилиране), има потенциал за процес на развитие.

Моля, имайте предвид, че споменатите оптимални резултати (25%-50%) са в случаите на нормално ежедневно функциониране в удовлетворителна среда и добри общи нива на отклик и подкрепа от значимите други в живота му.

Ако това не е така (което означава, че човекът е в неодовлетворителна среда и не среща разбиране от значимите околни), за този човек ще бъде по-подходящо да осъществява нива на вербализация на потребностите между 50% и 75%. Отново – това носи потенциал за процес на развитие.

Споделете тази статия с някой, за който се сетихте, докато четяхте –>

БУНТАРСТВО vs СВЪРЗАНОСТ

Бунтарството и свързаността са двете лица на един и същ социален механизъм в човешката природа. Това е социалният механизъм, описващ начините, по които човек преживява зависимостта от другите и властта (взаимоотношения с родители, шефове и властни приятели).

Казваме социален, тъй като проявленията му се активират в социален контекст.

Скалата “Бунтарство срещу Свързаност”, като черта на човешката природа, включва целия спектър в социалната динамика – от бунтарство до силна свързаност.

Как сработва всичко?

Още от ранна детска възраст в живота ни се случват различни семейни обстоятелства. Тези обстоятелства създават различни ранни преживявания на свързаност спрямо нашите родители, които на свой ред оформят бъдещите ни стилове на привързаност.

Качественото родителство и “адаптивната  свързаност” с двамата родители в ранна детска възраст допринасят за положителната динамика на взаимоотношенията по-късно в живота, докато “неадаптивната свързаност” може да доведе до предизвикателства при формирането и поддържането на бъдещи взаимоотношения и връзки.

Наричаме “адаптивна свързаност” тази, при която и двамата родители се справят достатъчно добре с 3-те основни родителски задачи:

1) Да се грижат за потребностите на детето;

2) Да се грижат за потребностите на партньора, демонстрирайки това на детето през поведенията си;

3) Да предоставят на детето всички необходими знания и умения, за да може с времето, то да започне само да се грижи за потребностите си;

*(Повече за адаптивните похвати на родителство, както и за невробиологичните механизми, „отключени“ в мозъка на детето като следствие от различни типове родителство, можете да намерите в глава „Социално-функционално родителство“)

В противовес – наричаме “неадаптивна свързаност” случаите, когато един или повече от споменатите 3 основни родителски задачи не се изпълнява достатъчно качествено.

В зависимост от тези ранни преживявания, различни невробиологични процеси се активират у детето,  предизвиквайки невропластични промени, с което “отъпкват” различни невронни пътища в неговата нервна система и мозък и с това предразполагат детето към специфични бъдещи емоционални, интелектуални, физиологични и поведенчески реакции към взаимодействията му с други хора и в ситуации на зависимост.

С други думи – ако детето е изложено на правилно родителство и адаптивна комуникация между двамата родители, то формира способности за нормална свързаност и е в състояние да съжителства нормално в обстоятелства на зависимост, по-късно в живота.

Ако, от друга страна, двойката е претърпяла различни дисфункции и/или трудности (например поради домакинство с един родител, професионални проблеми или физически увреждания), това лесно може да доведе до пренебрегване на нуждите на детето и оттам до дисрегулации в споменатите невробиологични процеси в мозъка му.

Това от своя страна често води до формирането на бунтарски тенденции към поведения, които служат на детето да “извоюва своята свобода” от “тиранията” на дисфункционалното родителство, което не е способоно адекватно да се грижи за неговите потребности и да се „бори” срещу всичко и всички в името на своите нужди.

В зависимост от степента, в която човек е склонен да бъде бунтарски настроен, можем да наблюдаваме различни поведения.

Какви са последствията от бунтарството, като черта на човешката природа за живота на хората, в зависимост от това къде в скалата на „бунтарство срещу свързаност“ се намират:

Хората с Ниски резултати:

Плюсове: Околните ги възприемат като автономни – както спрямо другите, така и спрямо авторитета. В групови обстоятелства те са бунтарите, които предизвикват недообмислените норми и дават да се разбере, че несправедливото отношение и несправедливите действия няма да бъдат толерирани.

Минуси: Околните гледат на тях, като на хора, които правят “на пук”. Често развиват негативни нагласи, враждебност, страх и/или нежелание да се обвържат (било с дългосрочна връзка, работна позиция или бизнес партньорство). Другите ги описват, като избягващи всякакви ситуации на зависимост. В дългосрочен план те не успяват да станат част от политическите процеси в организациите, което автоматично ги „изхвърля от играта”. Често описвани като хора, които не могат да си сътрудничат добре в отношения на зависимост. Срещат трудности да функционират оптимално във връзка с по-доминиращ партньор.

Хората с Високи резултати:

Плюсове: Добре-социализирани индивиди. Описвани са като хора, които имат положително отношение към властта. Способни да живеят много добре в подчинение и зависимост, което ги прави много добри във функционирането в организационни и групови йерархии. Умеят да спазват правила, наложени от властите, и не се чувстват зле от това. Лесно вземат трудните решения, които авторитетите им налагат поставят. Имат способността да бъдет значима/стратегическа част от политическите коалиции в организацията. 

Минуси: Често развиват зависимости към други хора. Неспособни (или със закъснение) да се противопоставят на несправедливостите. Често са описвани като хора, които са готови да прескочат морални норми в името на подчинението (за справка –  „експеримента на Милграм“). Описвани, като хора без мнение, заради склонността им да се съгласяват. (въпреки, че това може въобще да не е така)

Желани резултати (за оптимално функциониране в съвременния социален свят) – между 25-ти и 50-ти персентил. Ако лицето показва различни от посочените резултати (след психологическо профилиране), има потенциал за процес на развитие.

Моля, обърнете внимание, че споменатите оптимални резултати (25%-50%) са в случаи на нормално ежедневно функциониране с добри общи нива на удовлетворение в групата.

Ако това не е така (което означава, че човекът е в незадоволителна групова среда или в група с нефункционално лидерство), този човек ще има повече полза от нива на бунтарство между 50% и 75%. Отново – това е потенциал за процес на развитие.

Споделете тази статия с някой, за който се сетихте, докато четяхте –>

ГНЯВ И ВРАЖДЕБНОСТ

Гневът е субективното психическо (ментално и емоционално) състояние, което се активира у нас, когато възприемем, че някой действа или говори срещу нашите потребности.

Неговата функция е да ни помогне да се предпазим от негативна (за нашите нужди) междуличностна намеса, като ни тласка към проактивно враждебно (най-често) междуличностно взаимодействие.

Чертата на човешката природа, наречена „Гневна враждебност“, описва склонността на човек да действа по враждебни начини.

Как сработва всичко?

• В резултат на междуличностното общуване информацията за ситуацията се възприема през сетивата.

• Амигдалата (един от емоционалните центрове в мозъка), която реагира на външни стимули, обработва тази входяща информация и координира освобождаването на различни невротрансмитери и хормони, включително допамин, норепинефрин и епинефрин.

• Те карат човек да почувства прилив на енергия, подготвяйки го за физическо действие, допринасяйки за реакция на “борба или бягство”.

• Освен това, фокусът на този човек се стеснява върху предизвикателните фактори, идващи от другия човек, в същото време пренебрегвайки по-голямата картина (която обикновено включва причините, поради които другият човек е направил нещата, които е направил, като по този начин води до трудности за мирното разрешаване на проблема, поради неразбиране).

• Общият ефект е пълна телесна и умствена мобилизация за посрещане на потенциалното предизвикателство. (Което в случая е друг човек).

• В такива сценарии, единственото нещо, което предотвратява  агресивна реакция
  е способността на това лице (което е в споменатото състояние) да започне активно да използва своя префронтален кортекс, за да контролира своята преценка, вместо да действа импулсивно (по първичен начин – като агресия например).

В зависимост от степента, в която човек е податлив на подобни вътрешни изживявания и способен (или не) да използва своя префронтален кортекс, за да упражнява самоконтрол, можем да наблюдаваме различни прояви на вземане на решения и поведение.

Какви са последствията от гнева и враждебността като черти на човешката природа за живота на хората, в зависимост от това къде в скалата на „Гневна Враждебност“ се намират:

Хората с Ниски Резултати:

Плюсове: Възприени са от околните, като неагресивни и миролюбиви. Описани като хора, които предпочитат да се оттеглят, отколкото да влязат в остра конфронтация. Баричани  “добри души” и безобидни (в добрия смисъл). Другите не ги възприемат като „заплаха“, а по-скоро като приемащи и съпричастни (въпреки, че може да не е вярно). Изглеждат, сякаш са съгласни с повечето неща, (дори и да не са напълно), което ги прави желани събеседници.

Минуси: Нямат шанс в силно агресивна среда. Едва ли биха могли да бъдат “Алфа-та” в една група. Могат лесно да бъдат “натиснати”, за да отстъпят. Подобен тип поведение, често се тълкува от околните като мекушавост;

Хората с Високи Резултати

Плюсове: Описвани, като хора, които не позволяват да бъдат обиждани. Не позволяват на никого да ги натиска и са готови да го покажат, ако е необходимо, по агресивен начин. Не избягваат конфронтации и “битки”. Те не са съгласни с всичко казано и това на практика е способност за връщане на пряка обратна връзка. Демонстрират бърза и отчетлива реакция при несправедливости;

Минуси: От друга страна поведението им се възприема като враждебно. Хората избягват да им „сервират“ лоши новини и по този начин ги лишават от информация. Околните ги възприемат като агресивни, а често и „опасни” физически. Описвани, като спорещи и като хора, кото все са „наопаки“ на другите. Тази тенденция ги прави по-податливи на негативни емоции от другте хора и често са описвани, като злопаметни. Хората казват за тях, че често развалят “атмосферата” в групата и затова групата ги изолира с времето;

Желани резултати (за оптимално функциониране в съвременния социален свят) – между 25-ти и 50-ти персентил. Ако лицето показва различни резултати (след психологическо профилиране), има потенциал за процес на развитие.

Моля, имайте предвид, че споменатите оптимални резултати (25%-50%) са в случаите на нормално ежедневно функциониране в невраждебна среда и добри общи нива на удовлетворение от живота.

Ако това не е така (което означава, че човекът е във враждебна среда, този човек ще бъде по-подходящ с нива на гневна враждебност между 50% и 75%. Отново – това е потенциал за процес на развитие.

Споделете тази статия с някой, за който се сетихте, докато четяхте –>